src="https://cdnjs.cloudflare.com/ajax/libs/reading-time/2.0.0/readingTime.min.js"

Лев Толстой (1828–1910) живял в епохата на златния възход на руския класически балет е бил неприятелски настроен към него. Външният блясък, имперският мащаб, нереалните фантастични светове, богатството на хореографията, виртуозността на изпълнителите са били неприемливи за него. Писател -хуманист с гениално прозрение отразил в своите произведения мислите, страданията, сложните и противоречиви характери на своите съвременици. Днес, балетно – танцовото изкуство повече от век, наравно с другите изкуства изследва и претворява сюжети с главен герой – реалният човек. И парадокс! Може би „Ана Каренина“ на Лев Толстой, след „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е най търсеният сюжет за хореографско претворяване. Първа се осмели великата руска балерина Майя Плисецка, нейната Ана оживя в специално написаната музика от нейния съпруг Родион Шчедрин. Дълъг е списъкът на хореографите, вдъхновени от първообраза на Толстой. Ето техният, вероятно непълен списък: Джон Ноймайер, Алексей Ратмански, Борис Ейфман, Кристиан Шпук, Юрий Посохов… Ана е желаният образ за балерини като Уляна Лопаткина, Диана Вишньова, Светлана Захарова, Викторина Капитонова. За всеки от изброените хореографи сюжетът е в свободна интерпретация, понякога осъвременяван. Свободен е и изборът на музика.

След това дълго встъпление да се съсредоточим на явлението „Ана Каренина“ – за първи път на българска сцена! Не желая да се впускам в критически анализи, да изказвам собствени съображения за постигнатите резултати. Това, което ще споделя е един емоционален разказ на един съвсем неемоционален човек, малко разбиращ от танци, особено, ако танците са от тези – балетните. Защо се определям като неемоционален? За толкова много години съм свидетел на солидно количество спектакли, проследени не само у нас, но и в чужбина, на легендарни сцени, с още по легендарни хореографи и изпълнители. Като резултат страдам от пренасищане и много от популярните спектакли не понасям, особено тези преработените от категорията “ класическо наследство“! Гърмян заек съм, но не се плаша. Известна резервираност имах и към „Ана“ в Пловдив, все пак компанията е преформатирана неотдавна. Но, интригата! Може би Пловдив ще ни поднесе изненада, както Стара Загора? И благодарение на моите приятели, колеги и съседи се озовах в южната ни столица. Това са Георги Михов, по известен като Геш, и Антоний Узунов, по известен като Тони.

Първата добра изненада! Присъствахме на тренировачния клас, проведен от Тони с голяма вещина, увличащ и полезен, даващ добро настроение. Цялата балетна компания, съставена от деца от разни народи се тренираше с желание и сериозност, включително нашите родни звезди: Марта, Емил и Никола. След няколко часа, вече в колосалния Античен театър, всички притеснени от заплашителния дъжд, очаквахме началото на генералната репетиция. Явно Бог, едва ли е българин, но сигурно обича да танцува, беше благосклонен, вместо облаци на небето се появиха звезди и в точния час всичко потръгна по разписание. Засега само ще отбележа, че репетицията премина с подем и ентусиазъм, както от балетния състав, така и от оркестъра. На следващия ден отново сме в балетната зала, вече разпознаваме всеки един. Вечерта – Премиерата! Театърът е изпълнен с публика, много млади, дори деца. В Античния театър се чувстваш извън времето!

И да започнем разказа за голямото събитие. Главният виновник се казва Лео Муич, това е хореографът! Каква е неговата „Ана“? Необичайна и неочаквана! Началото на спектакъла е финалът на историята на Ана. Погребалното шествие, след ковчега вървят Каренин и малкия Серьожа. И оттук спектакълът се разгръща в един полуреален свят, изчистен от житейските подробности, съсредоточен върху една трагедия. Действието на сцената завладява моментално и държи в напрежение и съучастие до край. Епицентърът на балета е образът на Ана, следван от Каренин и Вронски, Серьожа и цялата галерия от образи. Хореографският език е разнообразен, без никакви самоцелни излишества. В основата е класическият танц обновен с изобретателност и смелост. Хореографът е създал еднакво успешно танцовите характеристики и на тримата протагонисти, и на всички останали участници от ансамбъла. За музикална основа са използвани произведения на другия гений – Чайковски. За мен, тук е главното достойнство на балета, сюжетът е подчинен на музикалната драматургия, а не на следването на литературния материал. Това освобождава хореографията от пантомимни епизоди, от формално подражание на безмълвен театър. Аз не съм музикален специалист, но огромната заслуга за успеха на спектакъла принадлежи на диригента Диан Чобанов и великолепно звучащия оркестър. Често сме свидетели, че дори известни диригенти в интерпретацията на Чайковски привнасят голяма доза сладникавост. Чобанов, напротив извежда от музиката целия трагизъм, бих казал той дирижира по „караянски“, без никаква сантименталност.

Изпълнителите! Марта Петкова – Ана! Прима балерина асолута или в превод „абсолютна първа балерина“. Идеална изпълнителка на централните роли от класическия репертоар, но предполагах, че в нея има недоразкрити възможности. Това видях в ролята й в „Концерта“ на Робинс, и в ролята на една от Музите в „Аполон“ на Баланчин, В „Концерта“ тя разкри, че има комедиен заряд; в „Аполон“, за съжаление игран само два пъти, Марта показа, че е родена за неокласическите формули на Баланчин, още повече, че редом с нея беше една от най баланчинските балерини, невероятната Мария Коуроски. Сега Марта ни порази с дарованието на трагедийна актриса. Вроденият й аристократизъм, изтънчен облик и елегантност са така необходими за ролята на Ана. За техническото майсторство е излишно да говоря, но изразителността на пластиката й беше впечатляваща. Благородството на светска дама и болезненената обреченост са двата полюса на ролята. Съпружеският дълг, неочакваната страст, несподелените чувства и майчината любов, всичко това се съдържаше в нейния сценичен живот.

Достойни партньри бяха Емил Йорданов и Никола Хаджитанев. Аз бях изненадан и от тях, двамата принца на българската сцена. Дублиращи се в класическия репертоар, тук те показаха своите различни индивидуалности. Обикновено в други прочити на „Ана Каренина“ хореографите превръщат Каренин в статичен персонаж. Напротив, Лео Муич го дарява с разгърната танцова реч. Йорданов беше убедителен със силно експресивния монолог, една голяма сполука на хореографа. В своя танц той съчетаваше лекотата на безшумния полет с драматична изразителност на жеста. Никола Хаджитанев с присъщото му дискретно обаяние и топлота е особено подходящ за ролята на Вронски. Но той също изненадва с развитието на своя герой: княз и офицер, подвластен на голямата любов, преминаваща в разочарование и отчуждение.

За съжаление липсата на програма не ми позволява да ви запозная с другите персонажи, А те всичките са индивидуално обрисувани от хореографа, в едни сцени те разкриват, че те също изпитват конфликти във взаимоотношенията си, в други сцени са коментатори на отношенията между главните герои, в трети са овладяни от жестоко отношение към Ана. И все пак не мога да отмина без да отбележа успеха на Александра Савова в ярката роля на княгиня Вронска. И момченцето в ролята на малкия Серьожа.

За „Ана Каренина“ на Лео Муич може да се говори още дълго…Но трябва да изкажем огромна благодарност на г-жа Мариана Крънчева – артдиректор на балетната компания и на г-жа Нина Найденова – директор на Държавна опера Пловдив за техния правилен избор, за осъществяване на този проект, за техните бъдещи творчески планове.

И за да не бъда само възхваляващ! За нас слънцето се движи от изток към запад. След като огря Стара Загора с нейния балет, сега успешно огря и Пловдив с неговия балет, да се надяваме на неговата благослонност да обнови и Националния балет в София. Марта, Емил и Никола са нашето балетно (разбирай – национално) богатство. Бъдещите репертоарни заглавия трябва да бъдат съобразени с тях, а не е и тайна, че към тримата големи има още техни колеги, достойни за вниманието на ръководството!

Да очакваме „Ана Карениа“ и на сцената на НДК в София! Аз ще отида отново….

Мили приятели, дами и господа, ако съм ви отегчил ? Извинявайте!

СТЕФАН ХРИСТОВ

На снимките: горе – Марта Петкова; долу – Лео Муич; Никола Хаджитанев; Емил Йорданов

>