АРТУР или АРТЮР СЕН-ЛЕОН
Френски балетен артист, хореограф, педагог и цигулар.
Роден на 17 септември 1821 в Париж, умира там на 2 септември 1870. Виртуозен балетист и цигулар. Танцува и хореографира в най големите европейски центрове. Дванайсет години (1859 – 1870) от своята кариера отдава в Русия, в императорските театри в Санкт Петербург и Москва. Най популярен от този период остава за десетилетия балета върху руска тема „Конек-горбунок“. На поста главен балетмайстор на Императорския балет в Петербург той е предшественик на Мариус Петипа. След завръщането си в Париж той осъществява на сцената на Гранд опера своя най голям успех, „Копелия“ муз. Лео Делиб, балет и до днес е един от най репертоарните класически балети в света. Премиерата е била на 25 май 1870, три месеца по късно той завършва своя земен път. Негови ученички са съпругата му Фани Черито, Адел Гранцова. Създава собствена система за запис на танца – наречена стенохореография.
Сен-Леон развива значителна и плодотворна дейност в Русия. В руската балетоведческа литература неговата роля дълго беше характеризирана с отрицателна оценка. „Между фолклора и …канкана“; „сен-леоновщина“ така е означен този период, забавил развитието на руската хореография. Тези констатации принадлежат на Вера Красовска, най крупният изследовател на Историята на руския балетен театър, отразени във втория том на „Русский балетный театр“ изд. 1965 г.
Но ето и друга оценка – „Несправедливо е, че за един от най значителните хореографи на ХIХ век – французина Артур Сен-Леон – досега нямаше нито една книга. За да се оспори наложеното разсъждение за Сен-Леон като балетмайстор безпринципен и лекомислен, едва ли не вкарал руския балет в състояние на кризис, бяха необходими доказателства безспорни и документални. Необходимо беше тщателно изучаване на неговите произведения“. Тези мисли принадлежат на друг историк и изследовател, не по малко авторитетен – Елизавета Яковлевна Суриц при представянето на една нова книга посветена на Сен-Леон. Това е „Петербургские сезоны Артура Сен-Леона“ на Алиса Свешникова, изд. 2008. Отдалечавайки се във времето от дейността на даден творец, възниква по точна и правилна оценка, обоснована на документални доказателства, а не на предварително наложени идеологически рамки.
Не малка роля за новия поглед върху личността на твореца Сен-Леон изигра и разчитането на записаната от него хореография на ПА ДЕ СИЗ от собствения му балет „Маркитантка“ с муз. Пуни. Станахме свидетели на танцова композиция с невероятна красота, виртуозна, по френски изящна и изобретателна. Композиция равна на най добрите завоевания в тази област от Петипа. Двама са виновните за възкресяване на този истински шедьовър. Единият е Пиер Лакот, наложил малка модернизация в хореотекста. Лично аз предпочитам реконструкцията на Ан Хатчинсон и нейния съпруг Айвор Гест – най големият световен изследовател на епохата на балетния романтизъм. Този фрагмент ни дава обилна информация и доказателства за хореографията от тази епоха, за виртуозността в женския и мъжкия танц, за естетиката и стилистиката на Сен Леон.
Спокойно можем да кажем – „Сен-Леон е реабилитиран!“.
СТЕФАН ХРИСТОВ
