Продължаваме нашия разказ, в който главният герой е Джером Робинс!
За да разгадаем тайните на неговото разностранно творчество, първо трябва да насочим нашето внимание към избраните музикални произведения, залегнали в основата на неговите творения. На единия полюс е Фредерик Шопен, а на другия – Ленърд Бърнстейн. Неминуемо се налага паралелът с музикалните пристрастия на Баланчин, за него главните вдъхновители са Чайковски и Стравински, но към гениалния поляк Шопен той е равнодушен. От импресионистите Баланчин предпочита Равел, на Робинс освен Равел е близък и Дебюси. Баланчин създава балети върху музиката на Моцарт, Менделсон, Шуман, Брамс, Бизе. В своята младост той създава своя знаменит балет „Блудният син“ на Прокофиев, зрелият Робинс избира за Баришников друго произведение на същия композитор. С музиката на Верди Баланчин хореографира „Балът на кралицата“, а Робинс използва същия композитор за своите „Годишни времена“.
За произведенията на Робинс с музиката на Бърнстейн, за тяхната творческа близост говорихме в първата част. Да проследим другия полюс, как той претворява музиката на Шопен. Всепризнатият шедьовър са „Танци на вечеринката“! Робинс притежава рядкото умение да придаде дискретен театрален вид на своите балети. Не само в тънко очертаната сюжетна нишка, но и в определена обрисовка на своите персонажи, дори за тяхната социална принадлежност, понякога и с намек за националния им характер. „Танци на вечеринката“ са идеален пример. Думата „вечеринката“ в заглавието е малко подвеждаща. Може би по точна е друга дума „сбирката“. Участниците са танцуващите пет жени с петима мъже, и един пианист. Според броя участници и без съпровод на оркестър, само с клавирни пиеси, това е камерен балет. Но въздействието върху зрителите е за мащабно произведение. Продължителността е около 60 минути! Знаем следната история. Робинс е поканил Баланчин на репетиция, да изкаже своето мнение. Накрая след видяното, отговорът е бил „Прибавете още танци!“. „Танци на вечеринката“ са гениални, хореографията е пропита от музиката, хореографията съдържа и лирика, и хумор, и тъга, и веселие. Героите са обикновени съвременици, назовани „момчето в кафяво“ или „девойката в зелено“, според приглушените цветове на техните съвсем семпли сценични одеяния. Всъщност това е сюита от танци, солови, дуетни, броя участници се променя непрестанно, променят се взаимоотношенията между тях. Сред това великолепие от танци за мен истинско откровение са двата монолога на „момчето в кафяво“. Според мен в тях Джером Робинс е отразил своята личност, своята душевност.
Като продължение на „Танци на вечеринката“ са „Другите танци“ също по музика на Шопен. Този дует, представляващ формата на разгърнато па де дьо, с няколко свръхсложни вариации, но и с особен изразителен подтекст, Робинс създава за Наталия Макарова и Михаил Баришников. Макарова с присъщата й капризна изтънченост и загадъчност в съчетание с харизматичността на летящия Баришников. Още един шедьовър на хореографа, въплътен от двамата.
В „шопениадата“ на Робинс има още един знаменит опус, това е „В нощта“. Три дуета на три двойки. Първият дует е като интимен разговор между влюбени, вторият е тържествен, представителен, третият е емоционален, драматичен. Героите от трите дуета са аристократично изискани, най вече изразени във втория дует.
Трябва да отбележим и „Концерт“. Робинс умело е композирал балетните щампи, с чувство за хумор, стигащо до сатиричност. Този остроумен балет беше в репертоара на нашия Национален балет, при това успешно изпълнен, но това са отминали събития.
Следва трета част!
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване изцяло или частично е абсолютно забранено!
на снимките: горе: финал на „Голдберг вариации“ муз. Й. С. Бах; долу – „Танци на вечеринката“; Хокин де Луз в „Сюита танци“ муз. Й. С. Бах; Юго Маршан в „Следобедът на един фавън“
