Това е третата част на нашето посвещение за Джером Робинс. В първите две части поговорихме за хореографската дейност на Робинс в мюзикъла и в Ню Йорк сити балет. Но това е една малка част от творчеството на гениалния хореограф. Творчество обхващащо различни области от танцовото изкуство: класика, джаз, модерн, свободна пластика. Неговите композиции са безсюжетни, абстрактни, или имат сюжетна нишка, драматургия. От великите хореографи с такава безгранична всеобхватност мога да посоча още двама – Джордж Баланчин и Леонид Якобсон. От настоящите, активно работещи това са Алексей Ратмански, Джъстин Пек, Кристофър Уилдън.
От Робинс лиричният, романтичен тълковател на Шопен, да направим остър завой към Робинс джазмена. „Ню Йорк Експорт: Опус Джаз“ той създава през 1958 г. за своята собствена трупа „Балет САЩ“. Музиката принадлежи на Роберт Принс, истински джаз! По късно с „Ню Йорк сити балет“ той създава филмова версия, която имаме удоволствието да гледаме заснета на видео. Отново само танц, виртуозен, с неподражаем суинг, заразително увличащ. Сюжет няма , но има атмосфера, която ни насочва към точния адрес. Изоставените покрайнини на гигантския мегаполис, удивително напомнящи нашите, техните обикновени обитатели с бликаща енергия, танцуващи с всяка фибра на тялото си. Невероятно, как звездите, на които съм се възхищавал и продължавам да се възхищавам на тяхното майсторско владеене на класическия танц , тук са идеални американски джазови танцьори. Тук е загадката, как двете различни сфери си взаимодействат. Впрочем „Взаимодействие“ е заглавието и на другия джазов балет на Робинс, създаден през този период по музика на Мортън Гулд.
И от джазтанца към класическия Робинс. „Сезоните“ създадени по музика на Джузепе Верди, създадена от великия италианец за голямата балетна сцена в операта“Сицилиански вечерни“. Този балет в четири части, толкова колкото са годишните времена съчетава органичното сливане на танца с много леки иронични прибавки. А танцът, създаден от Робинс е неподозирано свеж и изобретателен, на човек, който с приятно възхищение наблюдава лудориите на децата.
„Голдберг вариации“ по музика на едноименния клавирен цикъл на Йохан Себастиятн Бах. Дълго, много дълго търсех това произведение на Робинс… и слава на Бога, открих го в изпълнение на Балета на Гранд Опера. Продължителност – един час и двайсет и пет минути, балет за ансамбъл от трийсет и двама солисти. Като начало виждаме една двойка в барокови костюми в стилен танц. И започва низ от композиции с постоянно сменящи се групи участници в обикновени тренировъчни облекла, хореографията все по смела, с вплетени с много вкус и мярка елементи от гимнастиката, дори акробатика, доказателство, че класическия танц има тази сила да се обогатява от най разнородни източници. В течение на спектакъла семплите одеяния на танцуващите се превръщат в стилните костюми от епохата на барока, които може да видите на снимката по долу. Рискувам да стана банален, но още веднъж – гениално произведение.
Последно! „Опус 19/Мечтателят“ по музика на Сергей Прокофиев „Концерт за цигулка“, съчинен през 1979 година за Михаил Баришников и Патриша МакБрайд. Робинс проникновено е предал в хореографията на протагониста нервните импулси и тревожните предчувствия на една свръхчувствителна личност.
Ще завършва с едно от най големите мои преживявания на зрител. Присъствах през 2018 на Фестивала посветен на 100 години от рождението на Робинс в Париж, състоял се в концертния комплекс „Музикална Сена“ в Булон Биянкур. За Фестивала бяха поканени компаниите от САЩ на Ню Йорк сити балет, Джофри балет, Майями сити балет и Тихоокенския северозападен балет и от Русия – Пермския балет. Представени бяха балети, за някои от тях говорихме тук.
Джером Робинс умира на 29 юли 1998 в Ню Йорк. Неговата прислужница го приготвя за погребението облечен в стара руска рубашка. Великият американски хореограф се отправя към вечния път на безсмъртието като малкото момче Джери Рабинович, потомък на еврейските емигранти от необятната Руска империя.
В деня на погребението Бродуей потъва в полумрак, светлините в знак на почит са загасени!
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване изцяло или частично е строго забранено!
на снимките“ горе – „Fance Free“; долу: „Уестсайдска история“ – балетна версия; мария коуроски и Ръсел Янзен в „В нощта“; „Глас пиеси“
