„Най – американският хореограф“ тази най-точна и кратка характеристика за него принадлежи на Джордж Баланчин. Роден на 11 октомври 1918 в Ню Йорк в еврейско семейство, емигранти от Руската империя. Истинското му име е Иеремия Уилсън Рабинович, галено наричан Джери. Танц, музика, драма са интересите на бъдещия велик хореограф, неуморно изучавани в различни школи. И все пак ТАНЦЪТ в своите превъплъщения – класически, модерен, джазов, фолклорен е главният интерес за него. Началото на артистичната му дейност е участие в мюзикъли. През 1940 постъпва в новооткрития Американски балетен театър в Ню Йорк. И започва извисяването към истинския професионализъм. Първата среща е с Михаил Фокин, който му поверява ролята на Петрушка, в едноименния балет на Стравински, създадена за Нижински. Фокин е новаторът, с който започва историята на балета на ХХ век, освободил класическия танц от приетите за това време канони, преобразил го в нов пластичен изказ, узаконил едноактния формат върху симфонична музика. Фокин черпи вдъхновение от античността, от епохата на романтичния балет, от фолклора на различни народи, от изобразителното изкуство и свободната пластика. Според думите на самия Робинс, той изпитва влияние и от Антони Тюдор, от сътворените от него образи, изпълнени с психологическа мотивация, строго аскетични, без присъщите за балета финес и елегантност.
Младият танцьор отрано започва хореографска дейност. Не закъснява първият голям успех „FANCY FREE“. Сюжетът – в един бар трима скучаещи моряци на чаша бира прекарват своята кратка отпуска. Появяват се две дами. Започва състезание кой от тях в невероятен танц ще завладее вниманието им под омайващите синкопи на музиката на Ленърд Бърнстейн. Вариациите са изобретателни, първият моряк е дяволит, вторият – мечтателен, третият това е бил самият Робинс – съблазнителен. Успехът е грандиозен и веднага хореограф и композитор са привлечени към създаване на филмовата адаптация „В града“, с участието на Джин Кели и Франк Синатра.
През 1949 Баланчин кани Робинс в новосъздадения Ню Йорк сити балет и му поверява главната роля в „Блудният син“ от Прокофиев. Тук през 1951 е следващият хореографски успех „Клетката“, музика Концерт за струнни инструменти от Стравински. Причудливата пластика на алегоричните образи е изпълнена с еротична агресивност и претворява вечния сблъсък между женското и мъжкото начало. И днес след 70 години, този балет се възприема като авангарден и дори е включен в репертоара на Болшой театър.
Робинс не изоставя своята първа любов –мюзикъла. Недостигнатият връх – „Уестсайдска история“ на Ленърд Бърнстейн. Филмовата реализация от 1961 е удостоена с рекордните 10 „Оскара“. Два от тях са за Робинс като хореограф и сърежисьор. Ние тук в България станахме свидетели на този шедьовър на екрана едва десетина години по късно. Но времената вече са други. През декември очакваме с нетърпение новата екранизация.
„Цигуларят на покрива“ е сред другите успешни реализации на Робинс. Руско-еврейските корени му спомагат да постигне почти фолклорна автентичност. Дуализмът – балет и мюзикъл обогатява неговото творческо кредо. Класиката придава на неговата работа в мюзикъла мащабност и обогатен хореографски език. От мюзикъла той привнася в класиката джазовата разкрепостеност и пластична характерност.
През 1958 Робинс създава своя компания „Балет САЩ“, но той главно остава свързан с Ню Йорк сити балет, привлечен от Баланчин за постоянен резидент- хореограф. Това сътрудничество между двамата гении е уникално и единствено в историята на балетното изкуство. Интересен е паралелът между двамата. Общото – пресъздаване в пластика и танц музиката на големите класически и съвременни композитори. Предпочитаната форма – едноактен балет без наративност, вместо декорации – светлинен фон, вместо специални костюми – репетиционни трика. Различията! Баланчин остава верен на своята Алма Матер –Петербургския балет, съчинява новаторски наречени „чернобели“ произведения, но периодично се възвръща и създава композиции, отразяващи отблясъците от класицизма на Петипа. Робинс изпитва влияние от Баланчин, но творчески е напълно самостоятелен. Думите на Стравински казани за Баланчин напълно сa подходящи и за Робинс – „Да виждаш музиката, да слушаш танца!“
Следва продължение…2-а част!
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване изцяло или частично е абсолютно забранено!
на снимките: горе – Джером Робинс; долу – „Следобедът на един фавън“ с Джоузеф Гордън; „Танци на вечеринката“; Джъстин Пек в „Ню Йорк опус джаз“
