ОТ ПЕТЕРБУРГ В ЕВРОПА
Предхождащият пост „Планетата Баланчин“ е встъпление към нашата БАЛАНЧИНИАНА. Ето първият разказ!
В САНКТ ПЕТЕРБУРГ, столица на Руската империя
22 януари (9 януари по стар стил) 1904 г., е рождената дата на Георгий Мелитонович Баланчивадзе – известен като Джордж Баланчин. Неговият баща е Мелитон Баланчивадзе, един от първите грузински композитори, тогава студент в Петербургската консерватория. Майката Мария е банкова служителка, дъщеря на барон Николаус фон Алмединген. След като баронът изоставя своето семейство и се завръща в Германия, Мария приема фамилното име на майка си – Василиева. И така според своето родословие Баланчин е наполовина грузинец, четвърт – руснак и четвърт – немец. Този факт от неговата биография рядко се споменава, причините са ясни. Георгий е едно от трите деца в семейство Баланчивадзе. Тамара (род. 1902) ще се посвети на изобразителното изкуство. Андрей (род. 1906) щe стане известен съветски композитор. А Георгий е бъдещият хореограф №1 на 20. век. В техния дом цари музиката и малките пианисти поразяват гостите със своите успехи.
През 1913 Георгий постъпва в Балетното отделение на Императорското театрално училище. Негови педагози са знаменитите Павел Гердт, Самуил Андрианов, Александър Ширяев и Леонид Леонтиев. По късно Баланчин ще сподели – „Нас ни учеха добре“. Както всички възпитаници той участва в балетни, оперни и драматични спектакли в Мариинския, Михайловския и Александринския театър, опознава хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Александър Горски, Михаил Фокин. Участва и в училищните спектакли и продукции. Сред солистичнните му изяви са партията на Лука в балета „Вълшебната флейта, па де троа от „Пахита“.
25 октомври (нов стил 7 ноември) 1917 във вече преименувания Петроград е извършена Октомврийската революция. Това автоматически отменя наименованията „императорски/ императорско“.
Мелитон се завръща в Грузия, назначен за министър на културата. С него заминава и семейството, Георгий остава сам в Петроград.
Знаменателна за Георгий е годината 1920. Успоредно с балетното си образование той постъпва в Консерваорията по специалност Пиано. Композира няколко клавирни пиеси и прави първия си опит като хореограф. Това е „Нощ“, дует по муз. на Антон Рубинщайн, изпълнен от него с бъдеща балерина Олга Мунгалова.
4 април 1921, за традиционния годишен спектакъл-изпит на випуска е избран балета „Жавота“ по муз.на Сен-Санс в хор. на Александър Чекригин по П. Гердт. Главната партия на Жан е поверена на Георгий.
На 1 юни е приет за артист от балета на Държавния академичен театър за опера и балет (бившия Мариински). Активно участва в репертоара и бележи голям успех във виртуозната по своята сложност партия на Буфона в „Лешникотрошачката“. Продължава да поставя концертни номера.
7 март 1923, първо и единственото изпълнение на „Величие мироздания“, по музиката на „Четвъртата симфония“ на Лудвиг Ван Бетовен в хореография на Фьодор Лопухов, художествен ръководител на балета. Георгий е сред участниците в този легендарен спектакъл сред новаторските експерименти на Лопухов. Да изгради хореографски еквивалент на музиката, това е неговата цел. Тук ще направя едно отклонение.Главната причина за единственото изпълнение на „Величие мироздания“ е неуспехът сред публиката. Това е тежък удар против Лопухов, но той записва хореографията, придружена с графични изображения на основните пози и движения, с надежда някога тя да бъде реализирана. И действително през 2004 г. на „Фестивала Баланчин“, по случай неговата стогодишнина проведен в Мариинския театър, реконструкцията на забравения балет беше представена пред публиката като предтеча на баланчиновия принос в световната хореография. Хореограф- реставратор е Фьодор Лопухов-внук! Изпълнители балетната трупа на Консерватоията, не особено силна, но отлично изрепетирана и единна. Бях свидетел на очаквания с огромен интерес спектакъл. Невероятно, наистина гениално прозрение, изпреварило времето с десетилетия. Отговорът за неуспеха стана ясен. За новите пролетарски зрители това е било непонятно, за консервативно настроените балетни фенове – неприемащи новите хоризонти на танца, за професионалните недоброжелатели – завистта към новия талантлив лидер. През 1962 г. Баланчин със своята компания Ню Йорк сити балет посещава Съветския съюз, при срещата с Лопухов той пада на колене пред своя учител.
Сложна епоха! Малкият Георгий постъпва в Императорското училище, а завършва след 8 години при новата съветска власт. Тенденциите на новата политика са от една страна към постепенна ревизия на наследените богатства от старата културата, от друга възможността към нови експерименти, обновяване в различните области на изкуствата. включая и балетния театър. Осъществява се заплануваната ликвидация на голяма част от еталонните произведения на космополита-французин Мариус Петипа, чийто пряк наследник и последовател ще се окаже бъдещият Джордж Баланчин. Но преди това той в своите хореографски опити ще прояви талант на новатор.
След по малко от два месеца след злополучната премиера на „Величието“ участниците в него, а това са младите артисти от академичния балет са групирани в „Младият балет“, един от организаторите е Георгий – неговият хореограф. Той е впечатлен от гостуването на Московския Камерен балет, ръководен от Касян Голейзовски, другият новатор в новоруската хореография. Посещава представленията на Айседора Дънкан. Според Александра Данилова след представлението той категорично е заявил – „Танцува като свиня!“.
Новата съветска власт установява терор и репресии, съпътствани от глад, мизерен бит, безизходност. Единственият изход от сложната ситуация е бягството, емигрантския живот в Европа и Америка. Най известните балетни знаменитости се разделят с родните си домове, предпочели неизвестността. Остават неколцина, бъдещите строители на съветския балет.
В началото на 1924 г. Георгий встъпва в официален брак с Тамара Жевержеева, дъщеря на колекционера и меценат Левкий Жевержеев. Лошите жизнени условия, усещането за все по мащабно засилване на терора и репресиите на болшевишката власт подтикват Георгий, Тамара и техните приятели и колеги Александра Данилова, Николай Ефимов и Лидия Иванова да се отправят на запад. Лидия – балерина с феноменални качества и блестящо бъдеще в навечерите на отпътуването загива във водите на Финския залив при неизяснени обстоятелства, подозренията водят към тайните комунистически служби.
На 14 юли младите артисти напускат Съветска Русия с желанието повече да не се връщат. Успяват в последния момент, защото властта налага строга забрана за напускане на страната.
ГРАЖДАНИН НА ЕВРОПА
Техният маршрут е към Германия. Следва Лондон, участие в програмите на мюзик-хола „Емпайр“. През ноември Сергей Дягилев им предлага да се включат в „Руските сезони“. Това ще бъде началото на Александра Данилова към нейната световна кариера на една от най великите балерини. Георгий Баланчивадзе по волята на Дягилев ще бъде преименуван на Жорж Баланчин.
През този период на „Руските сезони“ пред Дягилев възниква проблем от необходимостта на действащ хореограф. Сътрудничеството с Фокин е в историята. Нижински, засегнат от неизлечимата си болест е пациент на психиатричните клиники. Бронислава Нижинска след своите значителни успехи предпочита творческата си независимост в други компании. Остава Леонид Мясин. Но между него и Дягилев вече цари отчуждение, а новият фаворит Серж Лифар е все още неопитен. Вниманието на импресариото е насочено към новодошлия Жорж. От дългите разговори между тях Дягилев прозира заложения в него творческия дух. Като артист Баланчин участва в репертоара на компанията и посещава различни европейски страни.
През 1925 г. Жорж Баланчин става официален балетмайстор на „Руските балети“. Усилено поставя танци в опери. Едно уточнение. „Руските балети“ участват и в сезона на Операта в Монте Карло. Първият балет е „Песента на славея“ муз. Стравински. Първоначално поставен от Мясин, не е имал успех. Втората версия е успех за дебютанта. Мясин и Баланчин паралелно поставят своите опуси, но Баланчин засенчва своя старши колега. И това поражда завинаги враждата между двамата хореографа. За един сравнително кратък период от пет сезона Баланчин, освен танцовите фрагменти в оперите хореографира, при това успешно 10 едноактни балета, Сред тях двата шедьовъра: „Аполон Мусагет“ муз. Стравински и „Блудният син“ муз. Прокофиев. Въпреки безусловният успех на неговите балети, успех признат от Дягилев, отношенията между лидер и хореограф остават официални и прохладни. Причината не е, че Баланчин не е сред неговите лични фаворити, причината е от творчески характер. Дягилев оказва голямо влияние върху Нижински и Мясин, те са негово творение, напътствани, ръководени и обгрижвани. Баланчин още от първите си стъпки показва независимост, собствен творчески мироглед и самостоятелност, Неговите принципи за пресъздаване на едно танцово творение е в противоречие с вижданията на Дягилев, с репертоарната политика на цялата история на „Руските балети“. За младия хореограф не са важни главните три компонента на неговите предшественици: единството на танц, сюжет и сценичен облик. Баланчин не търси вдъхновение в различни области на танцовата пластика, подражание на изобразителни източници, фолклорна стилистика. Неговите предшественици са настроени скептически към сътвореното от Петипа и Иванов, скептически към свободата, която предоставя усвояването и овладяването на системата на класическия танц.
За Баланчин класическият танц е началната база за развитие, разширяване и обогатяване на балетното изкуство към нови хоризонти за неговата модернизация, за неразривен съюз на равноправните два главни компонента музика и танц. Това е неговото верую реализирано през целия му живот.
21 май 1929 е премиерата на последния балет на Баланчин „Блудният син“. Това е и последната премиера на „Руските сезони“. През лятото той се разделя с Тамара Жевержеева и встъпва в граждански брак с Александра Данилова.
19 август 1929 г. във Венеция умира Сергей Дягилев! “ Руските сезони“ известни и като „Руските балети“ преустановяват своето съществувание.
СТЕФАН ХРИСТОВ
Използвана литература:Олег Левенков „Баланчин: хроника жизни“, „Век Баланчина“ 2004; С. Л. Григорьев „Балет Дягилева“ 1993; Richard Buckle „George Balanchine – balletmaster“; Bernard Taper „Balanchine A biography“
Следва „КЪМ НОВИЯ СВЯТ“
P.S. Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване, както и части от него е абсолютно забранено!
на снимките: най горе Баланчин; горе: Серж Лифар в „Аполон Мусагет“ 1928 г.; Михаил Баришников в „Блудният син“; долу: Робърт Феърчалд в „Аполон“; Даниел Улбрих в „Блудният син“
