Живеем в тревожни времена! Но животът продължава и с надежда очакваме избавлението! Случайно или съвсем неслучайно сме изненадани от новости от различни точки от широкия свят. Става въпрос за последните балетни премиери, обединени от една обща тенденция за възкресяване на класически произведения. Впрочем тенденциите са две, може да се каже и три…Едната, датираща от 1999 е възвръщането към най репертоарните заглавия като „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“, „Корсар“, „Жизел“, „Раймонда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ или по точно казано тяхното приближаване към автентичността на истинските класици, като Петипа, Лев Иванов…Това стана благодарение на активността на хореографи и изследователи, способни да съживят нотациите от „Колекцията Николай Сергеев“ намираща се в Харвардския университе в САЩ, за която неведнъж сме говорили и ако имаме възможност ще продължим този разговор. Втората тенденция е възвръщането, отново благодарение на същите радетели, на отдавна изчезнали от сценичен живот заглавия като „Есмералда“, „Пробуждането на Флора“, „Пахита“, „Коньок горбунок“. Възкресяването на споменатите велики балети породи интерес и към станали легендарни произведения, които не са писмено документирани. Тоест, това е дейността на известния френски хореограф- реставратор Пиер Лакот, пионер в тази област, на основата на драматургичния и музикален материал да сътвори наново своя авторска хореография, съобразена и в рамките на стила и техниката на времето, в които са създадени.
Да преминем към новините! Само две-три седмици след големия успех на „Сънят на Пилат“, нашият вече обичан Василий Медведев ни изненада със своя нов успех. За Казахската национална балетна академия той пресъздава последния балет на Мариус Петипа „Роман бутона розы и мотылька“ на композитора Рикардо Дриго. В превод на български това ще прозвучи „Роман на розовата пъпка и перудата“. Прекрасна музика, занимателен сюжет и една блестяща стилна хореография в невероятно изпълнение на учениците от Академията. Успехът на Медведев не е случаен, защото той е всепризнат специалист по старинната класическа хореография, ерудиран стилист. Спектакълът е на разположение в YOUTUBE и аз го изгледах с превелико удоволствие. Да се надяваме, че Василий ще бъде поканен отново сред нас!
Следващата новина е от Сибир! Красноярск балет – премиера на „Катерина, дъщерята на разбойника“. Балет завършил своя сценичен живот преди повече от век. А някога това е бил знаменит балет на хореографа Жюл Перо и композитора Чезаре Пуни. Сюжетът се върти около любовта на художника Салватор Роза (реално съществувало лице) и разбойническата щерка Катерина. Към славата на „Катерина“ са били привлечени със свои редакции самия Мариус Петипа и другия велик – Енрико Чекети, изпълнявал другата главна мъжка партия – Дяволино. Хореографи на новата версия са Сергей Бобров и Юлиана Малхасянц. Г-н Бобров е наш познайник. Преди няколко сезона той постави два свои едноактни балета с нашия Национален балет, които за съжалени бяха неуспешни. Но сега даже най взискателните руски критици с възторг оценяват „Катерина“, а тя вече е поканена на гастрол в Болшой театър. В премиерните спектакли е бил привлечен водещия солист от Болшой теаър безподобно красивия италианец Якопо Тиси за ролята на своя съотечественик Салватор Роза.
Третата новина от Лондон за мен е стряскаща! Английският национален балет – след няколко дни премиера на „Раймонда“ от Александър Глазунов. Постановката е дело на артдиректорката на компанията Тамара Рохо, която трябва да обедини аутентичната хореография, разчетена от известният американски специалист по нотациите от „Колекцията Николай Сергеев“ Дъг Фалингтон, многобройните характерни танци, за които е поканет друг специалист от Петербург – Вадим Сиротин и нейната допълнителна хореография. Стряскащото е, че всичко това трябва да бъде в симбиоза с напълно нов сценарий, нов сюжет, нямащ нищо общо с оригинала. Подобна опасна операция някога е била предприета през 1938 година от сценаристът Юри Слонимски и хореографът Василий Вайнонен в Кировския театър, считана за един от най безуспешните опити за интервенция в класическото наследство. Впрочем и известните редакции на Константин Сергеев за Мариинския театър, Юрий Григорович за Болшой и Нуреев за Гранд опера са отдалечени от оригиналния първообраз. Но през 2011 г. Сергей Вихарев реконструира „Раймонда“ за Миланската Скала, резултатът беше блестящ.
Но най очакваната премиера е „Дъщерята на фараона“ в Дома на Петипа – Мариинския театър. Нейният създател е Алексей Ратмански – световният топхореограф! Името на Ратмански срещаме и в две други предстоящи премиери. Майями сити балет ща покаже „Лебедово езеро“, създадено от него като копродукция на Цюрих балет и Миланската Скала, а Австралийският балет ще обогати своя афиш с „Арлекинада“, най напред показана от Американския балетен театър в Ню Йорк. Удивително е как Ратмански успява да твори своите авторски нови балети и да вдъхва живот на класическите творби на величайшите хореографи Петипа, Иванов, Горски… Това е титаничен труд!
И на края ще завърша с една новина. На 26 декември канал MEZZO ще излъчи „Пахита“ на Урал балет –Екатеринбург. Това е последната, незавършена лебедова песен на Сергей Вихарев, нелепо загинал. Вихарев беше първият, който започна реконсрукциите върху основата на „Колекцията Николай Сергеев“. За мен ролята на Вихарев е като тази на Давид, захвърлил камъка върху исполина Голиат! „Пахита“ беше завършена от артдиректора на Урал балет Слава Самодуров.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките: горе – „Роман бутона розы“ Казахска балетна академия; долу – „Пахита“ Урал балет – Екатеринбург; „Пахита“ Академия Борис Ейфман – С.-Петербург; „Силвия“ Държавен балет на Виенската опера.
