Какво странно заглавие? Не, господа и дами, никак не е странно. В балетното изкуство заблудите, да не употребим една друга по груба дума, а така също и полуистините преобладават над истините. Това са факти. Вместо да се впускаме в различни разсъждения нека да приведем едно малко доказателство от последните дни. Варненската опера анонсира премиера на балета „Раймонда“. Четем „хореографска редакция“ (на някаква балетна дама от Северна Македония). Да обърнем словореда – „редакция на хореографията“. Следва въпрос – а чия е хореографията? Няма отговор! По просветените ще кажат „пропуснали са името на Петипа“. Ние ще кажем „Дали е Петипа? Сигурни ли сте?“. Редактор има, но автор, т.е. хореограф няма. Авторът, авторът! Кой е авторът или по точно казано хореографът? Подобни примери колкото искате, без значение дали са у нас или са по чуждите земи. Въпрос без отговор!
Попаднахме на едно изследване българско, писано преди 2-3 години. Става въпрос за един наш много, ама много известен балетмайстор. Бил създал 15 балетни спектакъла и повече от 500 танцови фрагменти в опери. Хайде да пресметнем простичко. Да допуснем, че е възможно годишно да е поставял танците в 5 опери! Аритметичният резултат е – 100 годишен трудов стаж! Ще кажете може да е печатна грешка, но едва ли, защото има и други неточности в същия текст. Впрочем, при направената проверка в изданието от 4-и тома на Института по изкуствознание към БАН “ Български музикален театър 1890–2005″, активът на въпросния балетмайстор, освен самостоятелните балетни спектакли е около 75 танцови фрагмента в опери, оперети, драматични спектакли. Колосална разлика, съгласете се!!
Да обърнем поглед към света. И там заблуди и полуистини колкото желаете и каквито желаете. Особено в мемоарната литература. Обикновено мемоарите се пишат в напреднала възраст, и фалшивите сведения не са толкова предмет на неуслужлива памет, колкото са резултат на тщеславие, самоизтъкване и мегаломания, на нереализирани амбиции и неизяснени колегиални взаимоотношения . Една велика балерина с подробности разказва за светски приеми, за дълбоки връзки с представители на двореца, за обожатели и завистници, и най главното да доказва, че и в жилите на нейните предци е текла синя кръв. По балетни въпроси се изказва съвсем между другото. Един друг от колосите в балетната история от своите мемоари е направил фентази-роман. Но, има и стойностни мемоари. Например тези на Михаил Фокин,Тамара Карсавина, Бронислава Нижинска, Сергей Григориев, Марта Греъм. Наше любимо четиво са дневниците на Мариус Петипа, написани в телеграфен стил, безпардонно, една прима нарича „свиня“, друга много известна балерина украсява с прилагателното „ужасна“ и винаги педантично отбелязва всеки редови спектакъл на Императорския балет как е преминал и….колко е сборът от продадените билети.
Тъй като започнахме с „Кой е авторът?“, да продължим в тази посока. Например, знаменития „Па де катр“! Създаден преди много, много години от Жул Перо за четирите богини от епохата на романтичния балет – Мария Тальони, Фани Черито, Карлота Гризи, Люсил Гран. Място на действието – Лондон, 1845 година. Неговата съвременна реализация се приписва на Антон Долин от 1941, защото той настойчиво така ни убеждава. Не, господа и дами. Първият, който е възкресил Па де катр се казва Кейт Лестър и това той е направил още през 1936 и то, забележете в компанията „Алисия Маркова – Антон Долин“. Кой е той, този първия?
За това друг път, когато темата ще бъде „Па де катр“ на Жул Перо, в интерпретацията на Кейт Лестър, Антон Долин, Алисия Аонсо, за богините на романтизма и техните съвременни наследнички.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимката: „PAS DE QUATRE“ в изп. на отляво надясно: Гилен Тесмар като Карлота Гризи; Алисия Алонсо като Мария Тальони; Ева Евдокимова като Люсил Гран; Карла Фрачи като Фани Черито
