трета последна част
Мясин е свободен от тиранията на Дягилев. Известността му на първи танцьор и надежден хореограф му носи ангажименти. Градовете на Италия и Латинска Америка, Лондон и Париж са новите негови маршрути, съпроводен от Савина. Впрочем, техният брак не просъществува дълго и Мясин в бъдеще оформя още 3 брака. През този период той работи с новосформирани компании, в ревюта. Само един балет от този период има дълготраен живот, това е „Прекрасният Дунав“, естествено с музиката на Йохан Щраус-син и Йозеф Ланер. Тази разнородна дейност не му носи творческо удовлетворение. За това той приема предложението на Дягилев отново да сътрудничи с него, въпреки разрива между тях и техните хладни отношения. С балета „Зефир и Флора“ през април 1925 г. Мясин се завръща отново в „Руските сезони“. За 4 години отсъствие там са настъпили сериозни промени и той вече не е единственият и незаменим хореограф. Бронислава Нижинска привлечена в грандиозния проект за мегапродукцията на „Спящата красавица“ на великия Петипа, поставя още 7 авторски балета, сред тях най успешни са „Кошутите“ муз.Франсис Пуленк и „Синият влак“ муз. Жорж Орик, и „шедьовър сред шедьоврите“ – „Свадебка“ на Игор Стравински. И, ако този балет е жив и до ден днешен и поразява със своята неостаряваща авангардност, с някаква необяснима пластика – синтез между примитивност и изтънченост, то първите два балета са изградени с елегантност върху елементи от спорта и модните тенденции на епохата. Нижинска, въпреки своята даровитост е със сложен характер, независим и непреклонен, а за Дягилев това е непростимо. Но на небосклона над компанията се появява нов хореограф – Георгий Баланчивадзе. Талантлив, отлично образован в Балетното отделение на Театралното училище и с изпълнителски стаж в Мариинския театър в Петербург, той получава и музикално образование в Консерваторията там. Макар с 9 години по млад от Мясин , той още преди да напусне Русия има няколко собствени хореографии. Дягилев ще промени името му по европейски на Жорж Баланчин. Между тях, импресарио и хореограф не се установяват близки отношения, Баланчин е непристъпен за чуждо влияние, твърде самостоятелен е в своята роля в голямото изкуство на съюза между музиката и танца. С Мясин отношенията и в бъдеще остават враждебни. От новите балети на Мясин с интерес се посрещат „Стоманеният скок“ муз. Сергей Прокофиев и последния „Ода“ муз. Николай Набоков. Ва 19 август 1929 г. във Венеция умира Сергей Дягилев. „Руските балети на Дягилев“ преустановяват своето съществуване.
След края на великата ера на Дягилевския балет дейността на Мясин е главно свързана с „Руските балети на Монте Карло“ и „Руския балет на Монте Карло“. Това са две различни компании, въпреки почти еднаквите имена. Мясин един от първите хореографира няколко симфонии на Брамс, Берлиоз, Чайковски, Бетовен, Шостакович. Продължава да твори и в областта на по развлекателния жанр, балетите – оперетки, сред тях неувяхващия „Гете паризиен“. Работи в САЩ, Великобритания, Италия, Франция, Аржентита, Бразилия, той става част от историята на тези страни. Сътрудничи с големия немски режисьор Макс Райнхард. работи заедно с другия гений художникът- сюрреалист Салвадор Дали.
Леонид Мясин умира на 15 март 1979 г. в Западна Германия.
Леонид Мясин е един от най крупните хореографи в световната балетна история. За финал искам да завърша с думите на неговата изследователка Елизавета Суриц от нейната книга „Артист и балетмейстер Леонид Мясин“.
„Балетите на Мясин, разбира се в несравнимо по голяма степен, отколкото балетите на неговия съвременник (и съперник) Джордж Баланчин, са свързани с това време, когато са били поставени…….Баланчин в този смисъл е изключение. Може да се каже, че той е „вечен“… както е вечна великата класика на деветнадесети век“. „Но и Мясин трябва да знаем и помним. Неговото изкуство е важен етап в историята на балетния театър на двадесети век…“
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване дори частично е абсолютно забранено!
на снимките: горе – „Парад“; долу – Леонид Мясин и Александра Данилова в „Стоманеният скок“/ следват Алисия Маркова и Игор Юскевич в „Червено и черно“
