src="https://cdnjs.cloudflare.com/ajax/libs/reading-time/2.0.0/readingTime.min.js"

Мясин се приобщава към „Руските балети на Дягилев“ в края на 1913 г. своята първа роля Йосиф в „Легенда за Йосиф“ танцува на 14 май 1914 г. на сцената на Парижката опера. Само след две години той показва като хореограф първия свой балет „Полунощно слънце“ в Женева на 20 декември 1915, тогава самият Леонид е едва 20 годишен. Невероятно, немислимо за тази сложна професия, изискваща не само въображение в съчинителството на танца, но и комплекс от различни знания и умения. Дебютът преминава успешно. За този немислимо кратък период са осъществени амбициите на Дягилев, освен като първи артист Мясин да заеме позициите на хореограф. Предшестващият период е едно пътешествие по Италия, предприето от двамата, едно опознаване на забележителните шедьоври на изобразителното изкуство. Съпровождани са от великия учител Енрико Чекети, моделиращ танцовото майсторство на Мясин.

През април 1916 Нижински се завръща в трупата според контракта за предстоящите гастроли в САЩ. Мясин с интерес и възхищение наблюдава изпълненията на гениалния танцьор. Наблюдава и прецизната репетиционна работа на Нижински с участващите в неговия „Фавън“.

През следващите пет години Мясин осъществява 12 едноактни балета, разкриващи многостранната му творческа натура. „Полунощното слънце“ и „Руските приказки“ 1916-1917 са върху руска тема. Следвани от „Жени в добро настроение“ 1917, хореографска комедия по сюжет от Карло Голдони с музика от Доменико Скарлати, по либрето на самия Мясин и оформление на Лев Бакст.

Не закъснява и първият голям успех – „Парад“ 1917, по сценарий на Жан Кокто и музика на Ерик Сати;. Завесата, декорите и костюмите са на Пабло Пикасо. С този балет „Руските балети“ се сродяват с парижките авангардисти. „Парад“ това е улично представление на артистите от панаирджийски театър за привличане на публиката. Мясин създава за себе си невероятната роля на Китайския фокусник. Балетът е доживял до наши дни, а работата на Пикасо е достойна за неговия гений. „Фантастичното дюкянче“ 1919, музика Джоакино Росини в оркестрация на Оторино Респиги е първи от поредицата на Мясин, наречени балети – оперетки, заради заложените в тях забавни и развлекателни ситуации, претворени в танц.

И триумфалния успех на един от най великите балети в историята на танца – „Тривърхата шапка“ 1919,

музика Мануел де Файя, отново с гениалното оформление на Пикасо. Мясин има особен афинитет към испанския танц, самият той овладява неговите тънкости, а и неговата фигура, външност и изпълнителски стил са особено подходящи. Премиерата се е състояла в Лондон в известния театър „Алхамбра“. Мясин танцува своята коронна роля – Мелничаря, а ролята на Мелничарката е поверена на Тамара Карсавина. Следващите негови партньоркои в този балет са били Лидия Соколова, Тамара Туманова, Марго Фонтейн. За щастие има заснети кадри със самия Мясин, а целият балет е заснет в изпълнение на балета на Гранд опера с Хосе Мартинес и Аньес-Мари Жило. Невероятно зрелище, аз винаги го гледам с превелико удоволствие.

Успешни са и двамата му балета от 1920: „Пулчинела“, музика Игор Стравински и „Женски хитрости“, музика Доменико Чимароза. Следва новата редакция на „Пролет свещена“ 15 декември 1920, с която Мясин трябва да замести скандалната постановка на Нижински. За централната роля на Избраницата е поканена изгряваща модернистка Марта Греъм. Това са последните балети преди Дягилев скорострелно да го уволни. Мотивът е същият, както при случая с Нижински. Мясин се влюбва в способната като балерина англичанка Вера Кларк, приела руската фамилия Савина и той й предлага брак. Дягилев е шокиран и отмъстителен. Първият период на Леонид Мясин като хореограф завършва!

Следва продължение „ЛЕОНИД МЯСИН ПО СВЕТА“

СТЕФАН ХРИСТОВ

Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване дори частично е абсолютно забранено!

на снимките Мясин в различни роли и Сцена от „Тривърхата шапка“

>