Творчеството на Леонид Мясин – един от най големите хореографи на 20 век е непознато у нас. Непознат е той и като личност, ако изключим известността на неговия син Леонид-(Лорка) Масине и неговия хит „Зорба гъркът“.
Леонид Мясин е роден на 27 юли (по нов стил 8 август) 1895 г. в Москва. Деветгодишен постъпва в Балетното отделение на Театралното училище (днешната Московска академия на хореографията). След завършване през 1912 постъпва в кордебалета на Болшой театър. Успехите му в балетното образование са твърде скромни. В замяна на това непрестанно е ангажиран за драматични детски роли на сцената на Малий театър. Залог за този интерес към него е необикновената му външност. Невисок, наглед по млад за годините си, с красиво лице и огромни черни очи. Увлечението му към драматичния театър го стимулира към решение да прекрати балетния си стаж и да премине в състава на споменатия Малий театър.
Но! Някои се стремят танцът да стане тяхна съдба, но понякога танцът съдбовно сам избира своите избраници. Докато неопитният Леонид се колебае как да продължи своя път в изкуството, далеч от пределите на Русия се разиграват драматични събития. „Руските балети на Сергей Дягилев“ триумфират на Запад. Нищо неподозиращият единовластен ръководител е сполетян от неочакван удар. В Буенос Айрес главният премиер Вацлав Нижински – сензацията на компанията, неочаквано сключва брак с унгарката Ромола де Пулски. Ревнивият Дягилев е вбесен, той губи своя фаворит и своя първи артист, на който възлага и големи надежди да бъде първи хореограф в трупата. Запланувана е премиера на обявения нов балет „Легенда за Йосиф“, за написване на музиката е привлечен известния немски композитор Рихард Щраус, в създаване на либретото участва Хуго фон Хофманстал. За главен изпълнител и постановчик е определен Нижински. Всичко рухва. Нижински е уволнен. Романът – творчески и човешки между двамата трябва да бъде забравен.
Търси се танцьор и хореограф! Дягилев се обръща към изгонения от него Михаил Фокин. Фокин не може да прости на своя бивш вече сътрудник и съмишленик нанесената обида. А причина за това е огромното желание на Дягилев да произведе от Нижински и велик хореограф. Все пак Дягилев – велик дипломат успява да склони непростителния Фокин да хореографира „Йосиф“. Но търси се танцьор. Фокин е вече 34 годишен и продължава да блести и като премиер-солист, но за ролята на непорочния юноша, чист и наивен не е подходящ.
Дягилев по свои дела се намира в Москва. На представление в Болшой театър той съзира Леонид, сякаш създаден за ролята на Йосиф. „Византийският облик“ и „бездънните черни очи“ (това са определенията, които по късно Мясин ще получи от критиката) cа изиграли решаваща роля, плюс отроческия му вид. И Мясин отпътува към големия, непознат, но примамващ свят. Великият Фокин успява от скромните танцьорски способности на новака да слепи необходимия хореографски текст за ролята.
Но Дягилев иска от своя нов фаворит да замени Нижински като премиер-солист на компанията. Но Нижински е феноменално надарен от природата с физически качества и неразгадан усет към различни и противоположни танцови стилове. А Леонид, освен библейската си красота е с ограничени технически възможности, с недобра школовка, с неправилни по форма крака. И …тогава влиза в своята роля великият вълшебник – педагог Енрико Чекети. Невероятната упоритост на ученик и учител дават своите резултати. Интелигентността на Мясин му спомага да изгради собствен изпълнителски стил. По амплоа той е деми-характерен танцьор, способен да изпълнява роли драматични, комични, ексценрични и дори класически. Танцува в балетите на Фокин и Нижински, но най големите постижения ще има в ролите, създал сам за себе си в собствените си балети, за които тепърва ще говорим. За наше щастие Мясин е много добре заснет в няколко свои роли. Може би той е единствен от това поколение, чийто танц е запазен за поколенията. Възхищаваме се от неговия темперамент, особено изящество, пластическо красноречие и магнетично присъствие.
Следва втора част – „ХОРЕОГРАФЪТ ЛЕОНИД МЯСИН“
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от закона за авторско право и неговото използване дори частично е абсолютно забранено!
на снимките е Леонид Мясин: горе в „Легенда за Йосиф“; долу – в „Легенда за Йосиф“, в „Карнавал“ и в „Тривърхата шапка“
