Разделям я на две части: родна и чуждоземска. Ще започна с втората. Пандемията пресече моите зачестили пътешествия до Париж, Милано, Берлин, пропаднаха желанията ми и за други маршрути. Но живеем във времената на високите технологии и ако не ти липсва интерес можеш чрез Интернет да обогатяваш своите познания по балетната география и история. Спектакъл на живо и спектакъл в консервация не е едно и също, но консервираният за бъдещите поколения дава добра възможност да се освободиш от излишния възторг и анализаторски да вникнеш в предложения артифакт. Ще отбележа най важните от собствената ми класация. Няма да се спирам на Московския конкурс, който по разбираеми причини се превърна от международен във „всесъюзен“. Накратко –преобладава гимнастическо танцуване, слаба съвременна хореография, и като че ли предварително набелязаната листа с лауреати, наградени и ощетени. Отново възхищение и преклонение пред Баланчин за „Брамс–Шьонберг квартет“ в изпълнение на балета на Гранд опера. Отново, защото този шедьовър съм виждал на живо в Париж. И една постигната мечта (на стари години да мечтаеш е малка лудост), „Голдберг вариации“ на Джером Робинс по музика на Й. С. Бах. Гениално на гениален хореограф. И благодарение на щедростта на Австралийския балет за показа онлайн на премиерата на „Арлекинада“! Авторска реконструкция на Алексей Ратмански въз основа на исторически документи, главно на записите от Колекцията на Николай Сергеев на последния голям балет на Мариус Петипа. Дивната музика на Рикардо Дриго, хореографията от неизчерпаемата фантазия на Петипа, красивата сценография – всичко това обединено от творческата воля и ерудиция на Ратмански. Баланчин, Робинс, Петипа, Ратмански и безсънни нощи!
Да преминем към първата част. Предлагам на уважаемите читатели моите мисли и съображения за балетно – танцови събития от изминалата 2022 година, случили се на родна сцена! Те не са много. Отдавна, не съм стъпвал на балет в Софийската опера. Някой ще ме обвини в снобизъм? Спектаклите от така назования „класически репертоар“ са доста овехтели и скучновати за мен. Новите? „1001 нощ“ – съчинение на Елдар Алиев видях на просторите на Ютюб в изпълнение на ръководената от него компания от Владивосток, замаскирана под фирма на притурка към Мариинския театър. „Видях“ е силно казано, като човек, който от десетилетия се занимава с това изкуство съм като лекар, който от пръв поглед безпогрешно ще постави диагнозата на болното детенце. Пропуснах и „Сън в лятна нощ“ на брега на водоема в Панчарево, причина е моята абсолютна нетърпимост към хапещите комари. След репертоарната поредица посветена на нощта, ръководството ни обеща нова, този път езерно – изворна. Нови „Лебедово езеро“ и „Изворът на Белоногата“. Тези новини връхлетяха със съмнения в правилния избор. Вечноамбърният Алиев ли е най подходящият реаниматор на „Лебедово“? Неговият псевдокласически „Корсар“ беше обруган от специализираната московска критика по време на гастролите на нашия балет в руската столица. „Изворът на Белоногата“ на Александър Райчев в хореографията на Богдан Ковачев от 1978 беше един от върховете на българското балетно творчество. Ангажираната дама – хареографиня от Беларус за възраждане на тази творба, според направените справки в Интернет, творческите й активи не вдъхват никакво доверие. Неудачната реализация преди няколко години на друг български балет „Легенда за езерото“ на Панчо Владигеров явно не беше сигнал за по голяма взискателност при търсене на хореограф. Тези неродени проекти тихомълком изчезнаха от предстоящия афиш. Впрочем не са тайна административните сътресения в Националния балет за последните две години. Неочаквано многомандатното ръководство на г–жа Сара–Нора Кръстева беше заменено с ново, с ръководител – премиера г–н Александър Александров. Но и той още по неочаквано след няколко месеца беше сменен. Новият художествен ръководител е прима балерината г–жа Марта Петкова. Нейният респектиращ авторитет и висок професионализъм ни дават надежда за отдавна очакваното обновление към нови хоризонти в репертоарната политика на първата наша балетна компания.. Вече е налице първият успешен резултат – премиерата на „Ана Каренина“. Но, моята тема е годината 2022 и затова ще се върна към нея.
От София да се отправим към втората столица, прекрасния Пловдив. Балетната компания ръководена от Мариана Крънчева в края на юни направи сензация с „Ана Каренина“ на известния хореограф Лео Муич от Загреб. Няма да се спирам подробно, предлагам ви моята статия, поместена в съседство.
Свидетелство за големия успех е фактът, че Софийската опера също приюти в своя репертоар „Ана Каренина“. Ще отбележа главните достойнства в работата на хореографа. Авторски спектакъл, в чиято основа лежи литературно произведение, изграден със завладяваща музика на Чайковски, хореография даваща възможност на участниците в да се проявят като танцуващи актьори. Гостуващите Марта Петкова, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев бяха истинско украшение на спектакъла. Само след пет месеца балет Пловдив направи втори, още по силен удар = авторски спектакъл на един голям хореограф, това е Раду Поклитару. Отново ще ви предложа моята статия – отзив за това изключително събитие. Ще отбележа само, че Поклитару е извън сравнение, неговото хореотворчество е направление в танцовия театър, съдържащо свои закони, свои постижения.
През 2021 станахме свидетели на големия успех на Балет Стара Загора с новия български балет „Сънят на Пилат“ на композитора Стефан Димитров, който получи своя сценичен живот благодарение на отличната работа на гостуващия хореограф Василий Медведев, един голям и признат майстор. Сега прибавяме и имената на Лео Муич, Раду Поклитару и Аршак Галумян. Галумян с едноактната танцова пиеса „Море на кризите“ с Балет „Арабеск“ доказа, че малките форми сътворени с вещина не отстъпват по внушение на големите. Повече на за това, тук… /
