Измина само един месец от второто ни писмо към вас, и колко много събития се случиха на балетния световен атлас и на българската карта. Ще отбележим само някои, по интересни за нас и надяваме се и за вас.
Световният маратон включващ балетните компании от Австралия, Азия, Европа, Африка, Америка е уморяващо скучноват – ежедневните тренинг-класове, репетиции, интервюта. Не бяхме забравени и ние с репортаж за Балета на Софийската опера, който ние величаем като Национален БГ.
Първо да надникнем в световните новости. Вече споменахме, че „Майерлинг“, върхова творба на гения – хореограф Кенет Макмилън, отбелязвайки 30 години ,откакто е напуснал този свят, е включен отново в репертоара на Лондонския Кралски балет и за първи път в репертоара на Гранд опера. Водещите премиер-солисти на двете компании се състезават в централната партия на измъчвания от пагубни страсти австрийски кронпринц-наследник. Разликата е, че в Лондон в този образ влиза руснака Вадим Мунтагиров и японеца Риюши Хирано, в Париж са само свои, французите Матьо Ганио и нашия лауреат от Варна Пол Марк. Виенският Щатсбалет представи премиера на своя шеф Мартин Шлепфер „Спящата красавица“. Подобна операция с класически балет извърши и Начо Дуато в Михайловския театър в Санкт Петербург с „Дон Кихот“, с декларираното изявление да придаде испанска правдивост на този познат балет. Критиката и в двата случая е негативна. Това аз наричам изтерзана класика. Изобщо драги модернисти, ако вашият талант ви поставя далеч от Матс Ек („Жизел“) или Матьо Бърн („Лебедово езеро“) не си играйте с огъня. Московският музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ зарадва своите почитатели с нова постановка на „Лешникотрошачката“, дело на Юрий Посохов, резидент-хореограф на Сан Франциско балет. Общо взето критиката е положителна. Особено хвалят новия артдиректор на балета на този театър 24годишния Максим Севагин в ролята на Дроселмайер. И двамата наши сънародници в тази компания Георги Смилевски ст. и Георги Смилевски мл. (племенник) са удостоени с внимание от критиката. 30 ноември, премиера в Болшой театър на диптиха: „Шопениана“ и „Пахита“ – дивертисмент. За усвояване на сложния за постигане ефемерен стил на гениалния Фокин, „Шопениана“ е поверена на гостите от Санкт Петербург Наталия Болшакова и Вадим Гуляев, лауреати на Варна 1968. За имперския блясък и аутентичността на великия Петипа в „Пахита“ се е погрижил големият изследовател и анализатор на класиката Юрий Бурлака. Добри хора вече вложиха откъси от премиерата в интернетните хоризонти. Докоснах се и аз до тези артибалетнифакти. Особена радост изпитах от нашето българско момче, отново Смилевски, това е синчето Дмитрий, безпогрешно със завидна лекота изтанцувал свръхтрудната мъжка партия в златното „Па де троа“. Впрочем, Татяна Кузнецова „акулата“ на московската критика, тази която низгверна нашия „Корсар“ на московските гастроли, дава на Дмитрий най висока оценка.
Да се приземим у нас. Събитие № 1, струва ми се не само за мен е премиерата на Балет Пловдив под рък. на Мариана Крънчева, „Жени в ре минор“ и „Дългата коледна нощ“ на именития хореограф Раду Поклитару. Няма да се спирам на това събитие, за да не дублирам собствената си статия в електронната версия на списание „Театър“. Само ще се огранича с едно пожелание към тези, които желаят да се занимават с хореографско съчинителство. Срещата с такъв майстор като Поклитару дава много полезни отговори как да се създава хореография. От неговата музикалност, театралност и хореографски инвенции може да се извлекат много добри съвети. Ако ви интересува статията:
От Балета на Софийската опера новините са, че са променени заглавията на заплануваните премиери от предишното ръководство.
Една тъжна вест! Напусна ни след продължително заболяване на 92 годишна възраст Николай Николов – балетен артист, хореограф и педагог. Солистичната му кариера е на сцените на Русенската опера и Музикалния театър в София. Хореографската му дейност обхваща Музикалния театър, Старозагорската опера и главно Плевенската опера, където той е създател на балетната компания там. Гостувал като хореограф в Балетната академия в Прага, в Петрозаводск- Русия, в Германия. Ще го помним като творец и артист, като човек, с невероятkо чувство за хумор, отлична памет до последните му дни, фанатична любов към света на балета. Кольо, спи спокойно вечния си сън!
До следващата среща!
СТЕФАН ХРИСТОВ за IDANCENEWS
на снимките: горе „Дългата коледна нощ“ Балет Пловдив; долу „Майерлинг“ Гранд опера; „Лешникотрошачката“ Музикален театър „Станиславски и Немирович -Данченко“; „Шопениана“ Болшой театър
