Неочакваната смърт на Сергей Дягилев слага край на неповторимата история на „Руските балети“, просъществували от 1909 до 1929. Хореографи, сценографи и артисти сътворили славата на тази компания под негово ръководство и опека ще се отправят към нови брегове по света и ще продължат да развиват това изкуство. Но преди това да внесем едно уточнение. „Руските балети“ през второто десетилетие от своя живот биха могли да се наричат „Интернационални балети“. Защо? Артистичният състав в тях все повече включва чужденци, някои бъдещи знаменити имена, привлечени са неруски композитори и художници – сценографи, творци по това време с богата творческа биография.. Само към петимата главни хореографи за целия период на съществуване на компанията, това са Фокин, брат и сестра Нижински, Мясин и Баланчин – възпитаници на школите в Санкт Петербург и Москва за цялата двайсетгодишна история няма прилепени чужди представители. Като изключим случая със Сергей Лифар, който от съвсем неопитен юноша от Киев, ще се превърне в кратък срок премиер – солист. Фаворит на Дягилев той ще дебютира като хореограф. Главният лидер, основател, идеолог и креатор е неизменно Дягилев. След моменталното разпадане на компанията се предприемат опити тя дя бъде реанимирана. Оформя се нова, но тя бързо се раздвоява. И както се преплитат техните наименования, така и в дейността им се дублират непрестанно хореографи и първите солистични сили, преминавайки от една в друга и отново обратно. И двете компании поддържат в репертоара си голяма част от наследените дягилевски балети. Но създават се и много нови значителни произведения. В хореографската команда отново срещаме имената на Фокин, Мясин, Баланчин, Нижинска, към тях се прибавя и нов, по млад колега – Давид Лишин. Сред изпълнителите са много от дягилевците, прибавят се нови, сред тях и децата на руската емиграция, получили професионалното си образование в частните студии на своите съотечественици – знаменити имена разпиляни в Западна Европа и Америка. Тези две компании са известни с едно общо наименование – Бале Рюс (The Ballets Russes), но да сме акуратни, това са: БАЛЛЕ РЮС ДЕ МОНТЕ КАРЛО (Les Ballets Russes de Monte Karlo) и ОРИЖИНАЛ БАЛЛЕ РЮС (Original Ballet Russe). Географията на техните гастроли по света включва страните от Западна Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Като продължители на Дягилевския балет те приобщават публиката в тези страни към високото изкуство на големия балет и събуждат огромен обществен интерес. Започва създаване на нови компании, обновява се живота на по старите съществували вече. Обособяват се балетни образователни центрове в Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк и др. в които голяма роля играят бившите величия от споменатата руска емиграция. Своят артистичен опит те ще предадат на своите ученици.
Да проследим накратко съдбата на споменатите хореографи след разпадането на дягилевската компания. Първият от тях Фокин, първи се разделя с Дягилев, продължава да изпълнява своите задължения на премиер – солист в Мариинския театър, продължава своята хореографска дейност, създава нови значителни по своята художествена стойност произведения. Но революционният метеж от 1917 го принуждава да напусне Русия. След кратък престой в страни от Западна Европасе, той се установява в САЩ и играе голяма роля в зараждането на американския балет. Нижински вече много години е в плен на своето сериозно психическо заболяване и повече в професията си не се завръща. Гастролните му маршрути са заменени с посещения в психиатрични клиники и санаториуми. Сестра му Бронислава продължава да работи в друти конкурентни компании и създава нови произведения. Последният дебютант – хореограф Лифар ще оглави балета на Гранд Опера. Хореографи от световен мащаб на влияние са Леонид Мясин и Джордж Баланчин. Но аз няма да се спирам на тях, защото имаме техните портрети на страниците тук, на нашия портал.
Но какво става в бившата Руска империя през това време? Както знаем Дягилевската и следващите две никога не са гостували в Русия или Съветския съюз. След революцията за много дълъг период съветските културни идеолози се отнасят враждебно към тяхната дейност, остро критикувана и невъзприемана. През двайсете години в Москва и Петербург, приел новото име – Ленинград работят хореографите от ново поколение Фьодор Лопухов и Касян Голейзовски. Те смело експериментират, търсят нови пътища за обновяване на наследените традиции. И двамата са талантливи, истински новатори, постигат успешни реализации на своите търсения. Но настъпва все по ожесточено затягане на художествената политика, те са обвинени в космополитизъм, формализъм, безидейност, с тези обвинения са „удостоени“ и дягилевци и постдягилевци. А това са обвинителни думи всяка от тях равностойна на присъда. Творчеството на двамата велики хореографи е унищожено в голямата си част,а за нереализираните идеи изобщо да замълчим. Подобна е съдбата и на гениалния Леонид Якобсон, макар че той работеше в по благоприятни времена и въпреки това цялата му хореографска дейност е съпроводена с вечна борба с официалната идеология и с нейните представители. Едва в края на 50. години на миналия век се появяа хореограф, чието начало също попада под ударите на вече остарялата идеология, но въпреки това той успява да преодолее обвиненията и ще стане правителствено признат хореограф №1. Това е Юрий Григорович. Негова е главната заслуга да се сложи край на толерирания от партията и правителството единствено допустимия модел за хореография на нови произведения, верен на социалистическия реализъм, по късно наречен „драмбалет“. Това е тема, заслужаваща по подробен разказ и да се надяваме на нейното продължение.
БАЛЕТЪТ НА ЗАПАД! Той става част от националната култура в различни държави, новите хореографите са свободни в избора на теми и музика. Създават се нови балети, предпочитат се едноактни форми, в повечето случаи се използва небалетна музика, все повече се налага влечението към безсюжетни композиции с богата хореографска лексика. Фактически настъпва балетна глобализация, обхващаща страните от Западна Европа, Северна и Южна Америка, достигаща Австралия и Япония. Забележете глобализацията не обезличава тяхното национално творческо своеобразие, напротив тя ги обогатява, спомага за постигане на собствена идентичност. Възникват нови модерни или да ги наречем съвременни танцови течения, създадени със собствени закони, със собствена лексика, с друга естетическа платформа. Естествено те оказват влияние върху класическия балетен театър. Засега толкова…
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване – частично или изцяло е абсолютно забранено!
На снимките долу: Хореографа Давид Лишин; Александра Данилова „Моцартиана“ (първи вариант)) на Баланчин; Алисия Маркова в „Червено и черно“ на Мясин
