29 април –Международен ден на танца! Може да го наречем СВЕТОВЕН и няма да сгрешим. Но това прилагателно СВЕТОВЕН напоследък е толкова употребявано с повод и без, че се изпразни от смисъл…
И така, да тръгнем по широкия свят, главно с помощта на информациите от Интернет.
Казусът „Дъщерята на фараона“ в Дома на Петипа.
Както знаете, аз съм горещ почитател на творчеството на Алексей Ратмански. Използвам всяка възможност да следя и неговите авторски балети с разгърнат сюжет, така и неговите балети без сюжет, хореографски еквивалент на музиката. И моята голяма слабост са реконструираните балети от класическия репертоар. Видял съм всичките негови възраждания на „Пахита“, „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“, „Жизел“, „Арлекинада“. Няколко пъти пътувах до Милано и Берлин, да стана свидетел на живото изпълнение. С огромен интерес очаквах седмото сътворяване, но 7 е фатална цифра. Големите творци са хора с неподкупна съвест. Това се отнася и за Алексей. Солидната ми възраст ми позволява да се обърна към него, като към близък човек. Той не можа да се примири с вероломната агресия на Русия в Украйна и отказа в знак на протест сътрудничеството с главните руски театри – Болшой и Мариинския. И двата проекта бяха прелюбопитни, очаквани с голям интерес. За Болшой това беше „Изкуството на фугата“ по муз. на Й. С. Бах; за Мариинския подготвената почти до финал реконструкция на знаменития балет на Петипа „Дъщерятя на фараона“. Споменатите два театра имат в своя текущ репертоар няколко балети на Ратмански и те продължават своя сценичен живот. Но според новите кремълски разпореждания без да се споменава името на автора, поради неговата гражданска позиция против войната. Това без коментар! „Дъщерята на фараона“ е първият колосален успех в творчеството на Петипа. Последното представление е било през 1928, след това попада в забранения списък на балетите, считани за неподходящи за естетическото възпитанияе на новите пролетарски зрители. Но както се разказва в българските народни приказки златните момичета не остават скрити. В началото на новия век хореографът-пасеист Пиер Лакот изведе „Дъщерята на фараона“ от забвение на сцената на Болшой театър. Спектакълът стана бестселър, въпреки наивния сюжет и неблестящята с големи достойнства музика. Главната приманка беше стилизизраната по правилата на старата френска школа авторска хореография.
И ето, че Ратмански се втурна да разгадае записаната аутентична хореография от „Колекцията Николай Сергеев“ притежание на Библиотеката на Харвардския университет. Реализацията беше запланувана, както подобава на най точното място –“Домът на Петипа“ или по просто казано Мариинския театър. Сценографията и костюмите – дело на вълшебника Роберт Пердзиола са били почти завършени. И ръководството на знаменития театър предприема акция да намери заместник, който ще представи очакваната реконструкция пред зрителите. Но как да се докаже, че това е друга реконструкция, в която от Ратмански няма и следа. За ролята на спасител е избран италианеца Тони Канделоро. Известен колекционер, представящ се за познавач на балетите от дягилевския балет, работещ в малкия италиански градец Лече. В служебната му анкета липсват такива мащабни продукции, нито пък практика с реконструирани класически балети от епохата на Петипа. За свое алиби в случая той изтъква своите познания придобити от ученичките на легендарните балерини – емигрантки от императорската сцена. В Ютюбските клипчета видяхме някои от артифактите на Канделоро и неговия асистент. Физическата памет на изпълнителите явно е запазила нещо от предшественика Ратмански, разкошната сценография и красиви костюми са създадени според неговата концепция. Но хореографията на новите специалисти е неубедителна в своята достоверност. Пример! Ратмански показа възстановената мъжка вариация на Петипа в брилянтното изпълнение на невероятния Антонио Казалиньо. Същата вариация в изпълнение на мариинските премиери е лишена от блясък, въпреки, че текстът е почти еднакъв. Заключение, както казваше големият специалист по реконструкциите покойният Сергей Вихарев: „Записите от Колекцията“ са скелет, а плът и кръв от реаниматора – хореограф!“. Толкоз! А Ратмански от август 2023 сменя своя артистичен дом. След Американския балетен театър той отива резидент – хореограф на Ню Йорк сити балет, там където са творили двамата гении – Баланчин и Джером Робинс.
Споменахме за Пиер Лакот! Само преди няколко дни той ни напусна. Впрочем, тенденцията да се обърнем назад, към богатствата на класическите балети от 19. век, тенденция вече разпространена в големи мащаби до голяма степен дължим именно на Лакот!
На 30 април, ден след 29 – Международния ден на танца; 40 години от смъртта на Джордж Баланчин! Непрестанно сме свидетели на обявените репертоарни планове за сезон 2023/24, всички реномирани театри включват негово произведение, така е не само в юбилейната година. Юбилеят е двоен, 75 години от основаването от Баланчин на Ню Йорк сити балет!
Не мога да пропусна 100 години от премиерата на танцсимфонията „Величие мироздания“ на хореографа Фьодор Лопухов по муз. Бетховен. Единственото представление е отдавна митология. Лопухов е записал подробно хореотекста придружен със скици и като птицата – феникс Танцсимфонията въззкръсна на сцената на Мариинския театър за първи път през 2004 на Фестивала Баланчин, възстановен от внука на хореографа – Фьодор като дядо си. Бях щастливец да видя колко Лопухов със своите хореографски идеи е бил напред с десетилетия. И ето Интернет ни предложи спектакъл на Академия „Ваганова“ състоял се съвсем неотдавна. По случай датата отново Фьодор Лопухов – младши е възстановил първата част. Трогателно е да видиш студентите от средните класове с каква сериозност и преклонение танцуват тази съвсем нелека, но необичайно красива хореография. Всъщност, тези все още деца танцуваха вместо изпълнителите преди столетие. А имената на някои от тях са: Георгий Баланчивадзе – после Джордж Баланчин, Александра Данилова, Леонид Лавровски, Пьотр Гусев, Лидия Иванова..
Петипа, Лопухов, Баланчин, Лакот….
У НАС!
Събития тук споменати са изпълнени с неизвестност и загадъчност. Националният балет зарадва своите почитатели с „Ана Каренина“ на хърватския хореограф Лео Муич, но първата реализация принадлежи на балета на Пловдивската опера. Какво ще представят нашите балетни компании до края на сезона, ще има ли изненади – предстои да разберем и видим.
Обявени са две конкурсни мероприятия по едно и също време и двете на нашия черноморски бряг, във Варна и Бургас! Ашколсун! А какво стана с Варненския, с неговата почти 60 годишна история, с който се гордеехме, с който бяхме признати по света….
Следващата 2024! 100 години от рождението на Богдан Ковачев!
Статията оставям с отворен край! Въпрос…..
СТЕФАН ХРИСТОВ
Тази статия е защитена от Закона за авторско право и нейното използване, дори частично без разрешение на автора е абсолютно забранено!
на снимките: сцена от „Танцсимфония“ Академия „Ваганова“; Анна Павлова „Дъщерята на фараона“ Мариински театър; Алексей Ратмански; Джордж Баланчин; „Танцсимфония“
