С „Алея на космонавтите“ спектакъл на знаменитата Саша Валц започна своя живот на културно средище новия Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в Столицата. Официалното откритие на Центъра, намиращ се на едно романтично място, потънало в зеленина, недалеч от „Милениум“ще бъде през м. май 2022.
Саша Валц е една от най емблематичните фигури в богатата история на немския модерен танцов театър. Наследница на славата на Мери Вигман, Курт Йос, Харалд Кройцберг, Пина Бауш. Валц е родена през 1963 г., една активна възраст за хореограф, тя има богата биография, автор на многобройни успешни творби. Саша Валц е приета с „добре дошла“ и в лагера на академично класическите компании. Ще посоча само два случая. За Парижката Гранд Опера тя създава „Ромео и Жулиета“ по музика на Ектор Берлиоз. А лично по покана на Валери Гергиев тя поставя своята авторска версия на „Пролет свещена“ на Игор Стравински за балета на Мариинския театър, въпреки че там се съхранява и оригинала на същия балет на Вацлав Нижински.
“ Алея на космонавтите“ 1996 г. е едно от първите произведения на Валц. И макар изминали 25 бурни години „Алеята“ и днес е актуална. Уловката за зрителското съпричастие започва от заглавието. „Алеята на космонавтите“, тези гръмогласни наименования прикриваха по времето на социалистическите времена живота ни, смазващ с безброй дребни проблеми, с ограничения и враждебност. Този спектакъл не е съпроводен от предварително заявени дълбокомислени идеи, нито има някаква последователна наративност. Той е изграден от отделни етюди, поставящи участниците в ситуации на границата, и извън границата на абсурда, изпълнени с хумор, неочаквани обрати в поведението, всеки персонаж е майсторски надарен със собствена портретна пластичност. Изпълнителите са шестима артисти- танцьори от „Саша Валц Компания“ – три жени и трима мъже. Това са Такако Сузуки, Ангелики Гуви, Майя Гомез, Хуан Круз Диаз де Гарайо Еснаола, Люк Дунбери и Никола Маскиа. Те ни възхитиха с тяхното абсолютно сливане със своите разностранни персонажи, с тяхната физическа издържливост, умение да танцуват, с лекота изпълняващи акробатични елементи, пеещи, говорещи, дори един от стях свиреше на акордеон. Режисьор-хореографът вплита в пластичния текст обиграване на предметите, на панелните стени, на тежкото канапе. От разговора с участниците разбрахме, че въпреки солидната възраст на „Алеята“ спектакълът е грижливо запазен в своя първороден облик.
Добрата, обнадеждаваща новина! В следващия проект на Саша Валц ще бъдат включени 12 български танцьора, репетиционната работа с тях вече е започнала. Новият спектакъл ще бъде показан в София. Впрочем българска следа в „Компанията“ вече съществува. Ангелики Гуви в ролята на съблазнителната красавица от „Алея“ е ученичка на известния наш педагог Георги Михов, по известен като Геш, в ръководеното от него Професионално балетно училище в град Лариса, Гърция.
Фрау Валц, скъпи гости, благодарим ви и ви очакваме отново сред нас!
Стефан Христов
на снимките: горе – „Топлоцентрала“ Център за съвременни изкуства; долу: Саша Валц и сцени от спектакъла
