„СТРАВИНСКИ и ШАНЕЛ“ авторски спектакъл на МАРГАРИТА ГРАДЕЧЛИЕВА! Създаден по романа на Крис Грийнхалч „Коко и Игор“, пресъздаден със средствата на танцовия театър по музика на Игор Стравински.
Интригуващо заглавие, смел и амбициозен проект, реализиран на сцената на Университетския театър на Нов български университет. Идеята да привлече специалист от ранга на Маргарита Градечлиева за създаване на този спектакъл принадлежи на Татяна Соколова – ръководител на МФ „Съвременна хореография“. Градечлиева и Соколова са в „творческо родство“, учител и ученик – последовател. Градечлиева е име достатъчно известно и все пак ще си позволя да припомня нейната пионерска роля за утвърждаването на модерния танц у нас в годините, когато той не беше желан. Тя първа ни запозна със Системата на Марта Греъм – великата американска революционерка в тази област. Освен педагог Градечлиева е и забележителен хореограф, автор на самостоятелни спектакли и желан сътрудник на редица режисьори в драматичния театър.
Новият спектакъл със задължаващо заглавие се оказа свеж, динамичен и неочакван със своите внушения. Дали личната история между двама гении е истинска или е плод на въображение не е важно, защото тях ги обединява ролята им в музиката и модата, ролята на новатори и авангардисти. Градечлиева изгражда много необичайно своята концепция. Тя не се стреми нито към достоверността на сюжетната ситуация, нито към портретно сходство с реално съществувалите персонажи. Достоверността е в музиката на Стравински – основа и вдъхновение на спектакъла. Избраните фрагменти от различни композиции на Стравински са с точен професионализъм обединени от музикалната драматургия на Илия Александров като единно ново произведение на великия композитор.
Изпълнителите са студенти от „Съвременна хореография“ и „Театър“. Репетиционният процес се е превърнал за тях в мастер-клас за органично овладяване на сложния хореографски текст, съчетан с актьорската игра.
Тук ще направя едно малко отклонение. Аз съм привърженик на танцовия театър, но много често попадаме на изяви от този род, където съставките: танц и театър са твърде примитивни. Случаят тук е друг.
Градечлиева изгражза своя спектакъл с голяма вещина. Тя умело е съчетала искреността на съвсем младите изпълнители, неподвластни на придобити щампи в актьорското поведение в една необичайна пластика, с деликатни препратки в хореографията и към историческото време, и към днешния ден. Остроумно е находката на хореографката за кратко да изключи действието с малък урок по Греъм системата. Всъщност театралната зала на НБУ е камерна, публиката присъства в абсолютна близост със сцената, зрителите се превръщат в съучастници на действието. Това обстоятелство е обиграно много добре и допринася за въздействието на спектакъла. Добрата фея на този спектакъл е Татяна Соколова, асистент, консултант и вдъхновител.
Студентите – изпълнители са истинските герои! И тук Градечлиева много оригинално провежда своята линия на хореограф и режисьор. Ролята на Игор, дребничък и грозноватичък дори на младини е поверена на романтичния красавец Михаил Иванов. Съблазнителна и женствена е Коко Шанел на Ксения Бакалова. На Марина Хараламбова е поверена ролята на страдащата Катерина, жената на Игор. За всички от останалите безименни персонажи хореографката е създала солови изяви, изпълнени с достйнство. Нека да ги споменем. Александър Гочев, рефлективен и изразителен, Ралица Нейкова, Антон Димитрачков, Емилия Тончева, Мария Игнатова, Михаела Матева.
Подходящото осветление, костюмите на Яна Дворецка допринасят за успеха на спектакъла, както и художествения плакат на Светлана Градечлиева.
Искам да споделя и моите впечатления от възможността да посетя една обикновена репетиция преди премиерата. Студентите бяха в слух и зрение, с какво желание, внимание и старание работеха. Като начало необходимия тренировъчен клас на Албена Атанасова, след това професионалната репетиционна атмосфера!
Да пожелаем успех на спектакъла и благодарност към неговите създатели, успешно начало на студентите – артисти!
СТЕФАН ХРИСТОВ
