АМЕРИКАНСКА ПРИМА БАЛЕРИНА АСОЛУТА
16 август 1945, Цинцинати САЩ
Първите уроци по балет получава в родния си град. Продължава в Училището на американския балет ( официалното у-ще на Ню Йорк Сити Б.). От 1961 е водеща балерина в тази компания. 4 сезона е прима в „Балет ХХ-и век“ на Морис Бежар. През 1975 се завръща в Ню Йорк Сити Б., и танцува до 1989.
Идеалната балерина, олицетворяваща гения на великия хореограф Баланчин. За нея той сътворява „Дон Кихот“ муз. Набоков, „Шакона“ муз. Глук, „Циганката“ муз. Равел, много и много други до последната си лебедова песен „Моцартиана“ муз. Чайковски. В репертоара на Фарел са и партии в балетите на Джером Робинс. Като балерина в „Балет ХХ-и век“ усвоява и необичайния за нея стил на Бежар. Свидетелство за това е заснетия филм-балет „Ромео и Жулиета“ муз. Берлиоз с Хорхе Дон.
С Фарел са заснети няколко нейни участия в балетите на Баланчин. Навсякъде тя е възхитителна и неотразима.
Не е тайна, че нейният Пигмалион, т.е. Баланчин е бил сериозно увлечен по Фарел, въпреки разликата от 41 години. Той се развежда с четвъртата си официална съпруга, но Фарел предпочита своя колега Пол Мехия.
Фарел завладява със своя собствен стил и майсторство. Необикновено красива, с изваяна женствена фигура, перфектна техника и магнетично присъствие, винаги различна във всяка партия.
След сценичната си кариера се отдава на педагогическо-репетиторска дейност, специалист по Баланчиновия репертоар. Работила с най големите компании по света. Няколко сезона ръководи собствена балетна група, в която участват българите Момчил Младенов и Виолета Ангелова.
P.S. Да призная, че ако ми поставят въпрос да назова 5 мои любими балерини, едната ще бъде Фарел, ако е за 3 балерини, пак едната от тях ще е тя, ако ми кажат – „назови само една!“ отговорът ще бъде същият!
СТЕФАН ХРИСТОВ
