1904 –1988
ПЪРВА ЧАСТ
„БЕЗ НЕГО КРАЛСКИЯТ БАЛЕТ НЯМАШЕ ДА БЪДЕ КРАЛСКИ!“
Тази статия е провокирана от поредната прожекция от Лондон по екраните на КиноАрена, състояла се неотдавна. Това беше дългоочакваната от мен „Пепеляшка“ на сър Фредерик Аштън, представена от Кралския балет. Великобритания е една от централните балетни държави в света, наравно с Франция, Русия, Дания, САЩ. Началото на летоброението започва едва към средата на 20. години на миналия век. Днес говорим за английски стил, школа, репертоар, знаменитости. Английските хореографи, считани за класици на 20. век са Фредерик Аштън, Антони Тюдор, Джон Кранко и Кенет Макмилън. Първото място безспорно принадлежи на Аштън, хронологически неговият творчески път се развива успоредно с устрема на Балетната компания, назована по късно Кралска към върховете на това изкуство. По повод неговата кончина през 1988 авторитетният лондонски „Таймс“ публикува статия със заглавие „Без него Кралският балет нямаше да бъде Кралски“.
Сър Фредерик Уйлям Маланден Аштън е роден на 17 септември 1904 г. в Гуякил, Еквадор, но детството му преминава в Перу. В тези латиноамерикански държави неговият баща заема важни постове, представляващи Великобритания.. Тук, неговият син Фреди среща своята съдба, през 1917 попада на представление на великата Анна Павлова и магията на нейния танц го завладява, единствената цел е да се посвети на това непознато, но красиво изкуство. Семейството се завръща в родната Англия и Фредерик постъпва на работа в търговска фирма и въпреки отрицателното отношение на родителите към неговите мечти, той започва тайно да посещава уроци по балет при известния Леонид Мясин. Следващата учителка е Мари Рамбер, а по някои сведения той посещава и уроците на Николай Легат. За професионално обучение е твърде късно, 20 годишен, при това с неособено подходящи данни за класически танцьор. Той не прави сериозни успехи на сцената, но в своята упоритост е непреклонен, за начало танцува в новосформираната малка компания на Рамбер и за непродължително време в Балета на Ида Рубинщайн. Това е реномирана компания с интересен репертоар, със солидни солисти. Тук се запознава и танцува в балетите на Бронислава Нижинска, една от най великите хореографи от това и не само от това време и нейната творческа енергия му оказва влияние в бъдещата дейност. Добрата фея за него е Рамбер, посъветвала го да пробва своите сили в съчинителството на танци, по нейно настояване следи спектаклите на „Руските балети на Дягилев“. След началните си опити в това ново за него поприще той се присъединява към Вик Уелс, другата новооснована компанията в Лондон от Нинет де Валоа, по късно това е бъдещият Кралски балет. 1935 е годината на неговия първи балет като хореограф, поставен за тази сцена. Динамиката на балетния живот в Лондон е невероятна. Освен двете дами Мари Рамбер и Нинет де Валоа към този културен феномен се включват знаменитите Алисия Маркова и Антон Долин, приелите за свой дом в Лондон Анна Павлова, Тамара Карсавина, Николай Легат. Скоро Рамбер ще представи друго свое протеже, още един начинающ хореограф – Антони Тюдор. Голяма роля за професионалната израстване на английския балет изиграва Николай Сергеев – бившия главен режисьор на Императорския балет в Петербург. Благодарение на него младите балетни артисти ще постигат тайните на високите образци от класическия репертоар на Мариус Петипа и Лев Иванов. Изгрява бъдещата прима балерина Марго Фонтейн. В тази художествена атмосфера Аштън интензивно работи, всеки нов опус е успешен.
Започва Втората световна война и Аштън доброволно се включва на служба в Кралските военновъздушни сили. След трудните военни години животът постепенно се нормализира. „Вик Уелс“ приема ново наименование – „Садлерс Уелс“ и сменя своя адрес като част от „Ковънт Гардън“. Това е сериозно признание за създадения от Нинет де Валоа балетен театър. Аштън е главният хореограф, а след оттеглянето на де Валоа от лидерския пост, от 1963 до 1970 той оглавява компанията.
Творчеството на Аштън включва повече от 80 авторски балета, пет от тях са многоактни, останалите са едноактни, отделни миниатюри, концертни номера, добавени фрагменти в класическите балети. Работи в киното, театъра. Поставя свои балети за Руския балет на Монте Карло, Ню Йорк сити балет, Датския Кралски балет.
Фредерик Аштън умира на 18 август 1988 и остава в Историята на балета като един от най великите хореографи!
Творчеството та Аштън, неговите балети са темата на нашия разказ във Втората част! Следва!
на снимките: Нинет де Валоа; Марго Фонтейн; Мари Рамбер
,
„ПЕПЕЛЯШКА“ ЗА ТРЕТИ ПЪТ!
Да се върнем към повода за нашето посвещение за Аштън. Защо „Пепеляшка“ за трети път“? Защото предмет на нашия разговор ще бъде не само току що видяната прожекция в КиноАрена на спектакъла състоял се през април т.г., но и още две „Пепеляшки“ от моя видеоархив – една чернобяла от далечната 1957 с Марго Фонтейн, другата по късна вече в цвят с Антоанет Сибли и Антони Дауел. Ако се съди по информацията от дебелите справочници Аштън е първият чужд, западен хореограф реализирал „Пепеляшка“ с музиката на Сергей Прокофиев. „Пепеляшка“ е една от най любимите приказки не само на децата. Сюжетът е идеален за балетна реализация и това обяснява дългата сценична история и защо Сергей Прокофиев създава със своята музика истински шедьовър. Първата реализация е на Ростислав Захаров в Болшой театър с Галина Уланова, Олга Лепешинска и Марина Семьонова през 1945, година по късно на Константин Сергеев в Кировския театър с Наталия Дудинска и Фея Балабина. Дълъг е списъкът на хореографите претворили „Пепеляшка“: Олег Виноградов, Рудолф Нуреев, Алексей Ратмански, Юрий Посохов, Кристофър Уилдън… На българска сцена балетът за първи път е поставен от Маргарита Арнаудова на сцената на Русенската опера през 1967, на сцената на Софийската опера е поставен от Питър ван Дайк през 1981 с Вера Кирова.
Но към Аштоновата „Пепеляшка“ съм с някои резерви. Не намирам за подходяща идеята му да ликвидира ролята на Мащехата, а вместо това ролите на двете доведени сестри да превърне в стари, уродливо грозни. Може би това е в традициите на английския театър още от шекспировата епоха, защото това нововъведение среща одобрение сред критици и зрители. Изпълнители на тези роли са били самият Аштън, Роберт Хелпман и Кенет Макмилън. Участието на тези знаменити за английския балет творци придава известна сензационност. Но според мен ролите са прекомерно разгърнати по протежение на спектакъла. И непонятно за мен са големите музикални и съответно сюжетни купюри в Трето действие. Липсват сцените на пътешествието на Принца и неговите спътници по света в търсене на Пепеляшка, сцените в Испания, Ориента. Но трябва да се признае оригинално разработените роли на Пепеляшка, Принца, феите, с типичния за Аштън разнообразен танцов език. Новата „Пепеляшка“ долетяла от Лондон на екраните на КиноАрена респектира с благоговейното отношение към класика Аштън. Спрямо двете нови Сестри има известна корекция, те са видимо подмладени, без тежкия уродлив грим. В централните роли на Пепеляшка и Принца са първите артисти на Кралския балет – Марианела Нунес и Вадим Мунтагиров. Нунес е балерина математически точна в своето техническо майсторство, но тя не излъчва необходимата трогателност за тази приказна героиня, освен това тя не е и в „пепеляшкина“ възраст. Мунтагиров също може да служи за пример за класически премиер, но и при него ролята не се покрива с неговата индивидуалност. Моята първа среща с „Пепеляшка“ на Аштън беше на видео с Антоанет Сибли и Антони Дауел, сега отново се срещнах с тях. Идеални изпълнители, в точно попадение за ролите и аштъновия стил. И още една неотдавнашна среща, този път стар киновариант с Марго Фонтейн. Даже неособено доброто техническо състояние на заснетия материал не може да скрие огромното обаяние на Фонтейн.
И все пак новата трета среща ни зарадва с високото професионално ниво на Кралския балет, като една от най великте балетни компания в света!
P.S. Този материал е защитен от Закона за авторско право, неговото използване изцяло или частично е абсолютно забранено!
Следва втора част „Аштън и неговите балети“
на снимките: Марго Фонтейн – Пепеляшка; Антоанет Сибли – Пепеляшка; Марианела Нунес – Пепеляшка
