БЪЛГАРСКИ ХОРЕОГРАФ, БАЛЕТЕН АРТИСТ, ПЕДАГОГ И КРИТИК
28 септември 1933, София – 9 февруари 1982, София
Нашият разказ за Федя (както го наричаха всички) Бакалов ще започна с цитат от книгата на Ана Александрова „Българският балетен театър“ – „Той бе „наказан“ с всеотдайна любов към танца.“
Тази любов се пробужда в него от детските му години. Учителите му по балет са Вера Александрова, Анастас Петров, Живко Бисеров. Но от всички най признателен беше към Анна Воробьова. Нея считаше за свой ментор №1. Завършва вокалния отдел на Софийската музикална гимназия и въпреки, че има качества за сценична кариера като певец-баритон, той остава верен на танца. Кратка е неговата балетна кариера, отначало в Пловдивската опера под ръководството на Воробьова, след това в Музикалния театър в София под ръководството на Фео Мустакова. Притежава всички данни за солистични изяви – висок, със способни крака и добра техника, но за съжаление с нестабилно здраве. Посвещава се на балетната критика. Ерудиран, знаещ езици, с познания в областа на балетната история, но също и с познания в областта на музиката и изящните изкуства. Голямата му страст бяха различните стилове по епохи. Дори само от един експонат, той можеше безпогрешно да определи неговата принадлежност. Неговите статии по балетни въпроси, написани с отличен литературен език, отразяваха точния му професионален усет и вникване в същината на дадено произведение, вярната оценка на вложените усилия на изпълнителите. Успоредно с тази дейност той постъпва като студент в Софийския университет по специалността Класическа филология.
През 1963 г., с конкурс постъпва в Балетния отдел на Ленинградската (днес Петербургска) консерватория „Николай Римски-Корсаков“, основана от Фьодор Лопухов. Завършва с отличие през1968, негов ръководител е Нина Анисимова. През този период до завръщането си в София през1969, Федя активно твори и работи в Ленинград и други градове. Привлечен е като преподавател по исторически танци в Хореографското у-ще днес Академия „Ваганова“. Заедно с Фея Балабина поставят за випускния концерт на училището „Тема и вариации“от Чайковски. За новосформираната балетна трупа към Оперната студия на Консерваторията той поставя своя авторска версия на „Тривърхата шапка“ от Де Файя. За централните партии са привлечени леендарния Борис Брегвадзе и примабалерината на Михайловския театър Людмила Сафронова (нейна ученичка от Академията е Силвия Томова). Отзивите на строгите критици за спектакъла са много добри, висока оценка дава и пребиваващия там Серж Лифар. По молба на Наталия Дудинская той поставя няколко миниатюри за традиционните галаконцерти на нейния балерински клас в Кировския театър, в които участват известни солисти като Емма Минчонок, Татяна Легат, Галина Иванова, Борис Бланков. Осъществява своя редакция на „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров в Саратовския театър за опера и балет, също и „Нестинарка“ за балетния ансамбъл на Дворец на културата в Ленинград.
След завръщането си в София, Бакалов преподава в Хореографското училище и поставя там „Вълшебната страна – балет“ по музика на на Росини – Респиги.
От 1971 до края на своя живот е главен балетмайстор на Пловдивската опера. Вниманието му на творец -хореограф е привлечено от рядко реализирани и нетрадиционни музикални творби Това са балетите: „Петя и вълкът“ муз. Сергей Прокофиев,;“Поетът-принц“ („Павана за една мъртва инфанта“) муз.Морис Равел; „Медея“ – либрето Никола Станев и муз. Александър Туник“; „Ромео и Жулиета“ муз.Чайковски; „Дон Жуан“ муз. Кристоф Вилибалд Глук; „Копелия“ муз. Делиб. Поставя танцови фрагменти в опери на сцените на Пловдивската, Русенската, Варненската и Старозагорската опера. Заедно с режисьора Йордан Джумалиев създадоха успешна реализация за телевизионния екран на „Зле опазеното момиче“ муз. Херолд-Ланчбъри. Участваха незабравимата Цвета Джумалиева, способния и чаровен Георги Висулчев, големите наши балетни артисти Валя Вербева и Димо Врубел. Джумалиева и Висулчев бяха и главните солисти в неговите хореографии за Камерния оркестър и балет с участието на артисти от Софийската опера, „Арабеск“ Музикалния театър. За съжаление този интересен малък колектив, чийто инициатор беше диригента Димитър Карагьозов просъществува за кратко време.
Федя неочаквано ни напусна много рано, здравословните проблеми, с които той не се съобразяваше го погубиха.
Негово откритие бяха някои неизвестни личности с принос в изкуството у нас и в чужбина. Това са Александър Димитров, един от пионерите у нас, Георги Миленов с ъс заслуги в Куба и САЩ, Виола Есен (Елена Колчагова) една от първите известни американски балерини и холивудска киноактриса.
Приитежаваше истински педагогически талант, високо оценен от Ева Евдокимова. По този въпрос сме писали и може да прочетете на страниците тук.
Федя, като всеки човек, надарен с талант и ум, беше със сложен характер, последиците се струпваха върху него. Емоционален, чувствителен, това може би беше резултат на неговата руска натура, неговага майка беше рускиня. Непрактичен, прям и недипломатичен, той печелеше врагове, които и без това не можеха да му простят ерудицията и способностите на голям творец. По препоръка на Ева Евдокимова той беше поканен да постави „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев в Дойче опера в Западен Берлин. Тогавашните български власти не му разрешиха. Той не беше от „нашите хора“!
на снимките: долу – Робърт Джофри, Федя Бакалов и Румяна Лазарова, снимката е направена по време на Първия международен педагогически семинар във Варна, 1977 г-; горе – Федя и Румяна Лазарова.
заб. Румяна Лазарова е дългогдишен педагог, репетитор и ръководител на Пловдивския балет, асистент-балетмайстор на Богдан Ковачев, Федя Бакалов и други
СТЕФАН ХРИСТОВ
