ЙОРДАН НЕШЕВ

балетен артист, балетмайстор и педагог.

(19 август 1942, София, България – 2 април 2022, Бад Шандау, Германия)

Балетното си образование получава в Държавното хореографско училище в София (днес НУТИ) в класа на Вера Николова, известна балерина и отличен педагог. За артистично име той избира “Нешев”, по документи е Йордан Радулов. Първият театрален сезон е в Русенската опера, поканен лично от големия български балетмайстор Асен Манолов, който му поверява класическото Па де троа от Първо действие в “Лебедово езеро”. Нешев успешно се справя със сложната задача, а в Трето действие той е солист в Испанския танц. Кариерата си продължава в Държавния музикален театър в София. И така се оказва в точното време за настъпилото обновление на този единствен и уникален театър. Създаден през 1948 година, новооснованият колектив е завоювал любовта на публиката с ярките и жизнерадостни спектакли. Репертоарът включва комични опери, оперети и балети. През 60-те години тенденциите са за осъвременяване, отказ от старите оперетни щампи, достигане на въздействието на големите театрални и музикални форми. Балетният колектив заема видно място в този процес с големите танцови фрагменти, украшение на спектаклите, но едновременно търси свой облик със самостоятелни балетни постановки. За гост-хореограф е привлечен бившия премиер-солист Богдан Ковачев, по това време художествен ръководител на балета на Пловдивската опера. Четири поредни театрални сезона и четири успешне балетни премиери, Първата е “Синият Дунав” – 1966 г. хореография на Ковачев по музика от произведенията на Йохан Щраус. Първата реализация е осъществена в Пловдив, но за втората хореографът създава нов, по различен вариант според различната “биография” на балетната компанията на Музикалния театър. Главната мъжка роля на Франц е поверена на Нешев. През следващата година Ковачев предлага своя прочит на класическия балет “Копелия” с дивната музика на Лео Делиб и занимателния сюжет, заимстван от Е. Т. Хофман. Главният герой отново с името Франц е Нешев. През 1968 г. с балета “Фадета” по музика отново на Делиб, се завръща в театъра основателката на балета Фео Мустакова, несправедливо уволнена няколко сезона по рано. Андре е новото превъплъщение на утвърдения млад премиер. Този плодотворен четиригодишен период е увенчан с приципиално големия успех на Ковачев с неговия нов авторски балет “Панаир в София” – 1969, муз. Жул Леви. В ролята на Боян естествено е Нешев. Четирите различни роли го утвърждават като премиер- солист, с подходящото амплоа на положителния герой. Освен стабилната техника, сдържаното актьорско присъствие младия балетист се налага и като отличен партньор, с рядкото умение да създава ансамбловост с всяка различна балерина. В “Синият Дунав” и “Фадета” тя е Светлана Христова – Донева, в “Копелия” и “Панаир в София” тя е Мария Маркова. Две балерини с различна индивидуалност и майсторство, истински водещи прими в балета. През този период силно присъствие и успехи също бележат Весела Радоева, Албена Иванова-Дудлей, Дениз Вучкова, Юлия Стоянова. С тези прекррасни балерини той се среща в разнообразния репертоар на театъра.

От 1969 Нешев два сезона по съвместителство работи и в новооснованата компания Балет “Арабеск”. Към тази дейност явно е бил мотивиран от желанието да се срещне с нови непознати течения в танцовото изкуство. Аполон в “Марсиас” на гръцката хореографка Ралу Ману и Джепето в “Пинокио” на чешкия хореограф Иржи Немечек са неговите роли. В “Арабеск” Нешев среща и своята съдба, в лицето на съвсем младата балерина Адриана Пеева. Техният съпружески живот е рядък пример в артистичния свят за единственост и вярност. Изключение е тяхна раздяла, и двамата остават верни на своите професионални задължения; тя след епизодично участие в Музикалния отново в “Арабеск”, той в Музикалния – неговия театрален дом.

В началото на сезона 1977-78 Богдан Ковачев завладява вниманието на театралната публика и специалисти с балета “Сребърните пантофки” с муз. на Парашкев Хаджиев. На Нешев са поверени две различни роли, в Първо действие той е Темпераментният принц, във второ е Черният вълшебник. Неговото присъствие в двете роли се налага с необичайните нови актьорски краски. В тях той отново се среща с Мария Маркова. Нейната капризна и властна Принцеса е истинско постижение. Успешен дебют в тази трудна партия прави и младата, способна Лили Константинова. Трябва да отбележим, че и в предишните свои роли и сега Нешев е единствен изпълнител, без дубльор.

“Сребърните пантофки” се оказват предпоследната постановка на Ковачев. През 1978 той неочаквано напусна този свят. Смело мога да кажа, че и до ден днешен Ковачев остава недостижим колос като творец в Музикалния театър, а и не само там.. Загубата е неоценима, но театралният живот има свои закони. Търси се хореограф! Репертоарът на театъра е огромен, неговата специфика изисква завладяващи танцови сцени. Оформеното от Мустакова и Ковачев балетмайсторско ядро по различни причини се разпада. Ще споменем само техните имена: Федя Лобанов, Хени Даваджиева, Николай Николов, Димо Врубел. На Владимир Парисов след успешните дебюти се възлагаха големи надежди, но той предпочете свой самостоятелен път. В тази сложна ситуация авторитетът на Нешев изигра съществена роля. Той спомогна за худ. ръководител на балета да бъде назначен Любомир Горанов, същият, който осъществи проекта “Арабеск” да стане реалност. Първата стъпка на новия шеф беше поканата към хореографа от Италия Борис Тонин. Родиха се “Седем балетни сцени” – март 1979, по музика на Владигеров, Жул Леви, Кюркчийски, Виктор Райчев, Пендерецки, Казагранде. За участие бяха привлечени Вера Кирова и Иван Цанов. Изпълнителите бяха от младите попълнения, но и някои от по опитните, сред които и Нешев се включиха също. Спектакълът на Тонин беше изключително интересен и свеж, необичаен за родната сцена, изграден с хореографска лексика – сплав от класика с модерни техники. Отново, още по сложна ситуация! Новото начинание не срещна подкрепа в самия театър, старата гвардия видя опасност от евентуална самостоятелност на балетния състав, Горанов беше освободен. Критиката също прие спектакъла нееднозначно. Доайенът Ана Александрова беше във възторг, иначе външни сили се възпротивиха да не възникне конкуренция. И отново проблемът – следващият хореограф! Осъществи се проектът, замислен от Горанов, на двама от солистите да бъде дадена възможност да експериментират. Така се роди “Една вечер с джазовия танц” март 1981, в две части: “Една история в Уестсайд” и “Ретроспекция в ритми”. “Една история..” беше хореографски дебют на Нешев. В тази камерна сюита той се фокусира върху любовта и омразата на главните герои Мария, Тони, Бернардо, белите и цветните. Постановката е пренесена и на сцената на Пловдивската опера. Позициите си на хореограф той затвърди в следващата си самостоятелна постановка включваща два едноактни балета: Моята прекрасна лейди” и “Обичам те, Елвис”. “Елвис” беше негов авторски спектакъл, смела крачка да пресъздаде танцово песните на великия американец, все още недолюбван от нашата официална културна политика. По това време в балета на театъра се появиха нови интересни млади изпълнители: споменатата вече Константинова, Таня Чендова, Нева Врубел, Светлозар Дилов, Димитър Пейчев, Любчо Лазаров и др. Особено трябва да обърнем внимание на централната изпълнителка в неговите творби – Антония Докева, балерина с огромно обаяние, артистичност и танцувалност. Според думите на самия Нешев, тя е била неговата муза. Той е хореограф и на следните постановки на театъра: “Любовта на Шуберт”, “Неопростената нощ”, “Веселата вдовица”, “Перикола”, “Мамзел Нитуш”, “Розовото домино”.

ООграниченото място, с което разполагаме не ни дава възможност да отразим участията му в репертоара на театъра, в Телевизията, гостувания в чужбина и в други театри.

През 1984 г. Нешев и Адриана, заедно с двамата си сина напускат България! Предстоящите промени в страната все по натрапващо се усещаха и пред много артисти и творци възникна въпросът за едно по сигурно бъдеще. Започва нова страница в трудния живот извън страната.

На 2 април 2022, преди няколко месеца Йордан Нешев, както го наричахме – Данчо, след продължително боледуване в Германия напусна този свят.

В началото на август тази година се срещаме с Адриана в техния софийски дом. Болката е голяма за нея, радостта са двамата вече големи синове и нейния любим внук. Разказва за техния живот в чужбина, за тяхната непрестанна работа. Главно там той се занимава с педагогогическа дейност, в която влага своя многогодищен опит, с дейност започнала още в София. Ето неговия служебен списък по маршрутите в чужбина.

1984. Балетното училище към Виенската опера. Педагог по класически танц, па де дьо, характерни танци. Хореограф.

1987. Щутгарт. Педагог класически танц в “Ню Йорк сити данс студио”. Курсове по мюзикъл. Участие в спектакли на Щутгартскага опера в мимически роли.

2001. Лайпциг. В Балетното училище. Характерни танци. хореографии за училищните концерти.

2004. Дрезден. Па де дьо в “Палука шуле”.

Нешев е удостоен от Съюза на музикалните дейци със “Сребърна лира” през 2010, две години по късно и със “Златна лира”.

Разказахме ви за един артист и творец, посветил своя живот на великото изкуство на танца, чието име е вписано в историята на Музикалния театър в София и в историята на българското балетно изкуство!

Стефан Христов

на снимките: горе – Йордан Нешев; долу: 1. Йордан Нешев: Франц в “Копелия”; 2. “Копелия” с Мария Маркова;

3. “Панаир в София” с Мария Маркова; 4. с Адриана Пеева; 5. с Весела Радоева.