Името на великата руска балерина Алла Шелест /26 февруари 1919 – 7 декември 1998/ дори в професионалните кръгове е малко известно. Като явление в руския балет тя се нарежда заедно с Галина Уланова и Майя Плисецкая. На въпроса от кои балерини те се възхищават, отговорът е един, на първо място те сочат Шелест.
Алла Шелест постъпва в Ленинградското хореографско училище, днешната Академия „Ваганова“. Отначало учи в класа на Елизавета Павловна Гердт, дъщеря на единствения принц в балетите на Петипа и Иванов – Павел Гердт. Тя е една от последните балерини, възпитани в традициите на Императорския петербургски балет, живо въплъщение на неговия стил. Тя е била любимата балерина на Георгий Баланчивадзе, който по късно ще стане известен като Джордж Баланчин. Но Елизавета Гердт, заедно със своя съпруг заменят своето ленинградско местожителство с Москва. Сред нейните московски ученички са Майя Плисецкая, Раиса Стручкова, Екатерина Максимова. При нея специализират и нашите прими Красимира Колдамова и Калина Богоева.
Шелест продължава своето образование при Агрипина Ваганова и през 1937 тя завършва блестящо. Приета е веднага в Театъра за опера и балет „С. М. Киров“ – бивш и настоящ Мариински театър. На сцената блестят Галина Уланова, Наталия Дудинская, Татяна Вечеслова, Олга Иордан, Фея Балабина. Професионалният възход на Шелест е гарантиран от нейните необикновени данни, изключителна сценична красота, огромен скок, стремителни въртения, висок шаг. И най важното ярка индивидуалност и необикновен актьорски заряд. Започва Втората световна война, започва историческата трагедия на поколения, Кировският театър е евакуиран в Перм, тогава Молотов през 1941. Шелест работи интензивно, всяка роля е успех, завоевание на водещо положение сред балеринския състав. През 1944 година театърът се завръща в Ленинград. Уланова по заповед на Кремъл отива в Москва като прима на Болшой театър. Нейното първо място в трупата на Кировския театър заема Наталия Дудинская. Блестяща балерина, харизматична, с недостижима техника тя няма конкуренция сред другите балерини. Единствено Шелест е неволната съперница. Ако всеки спектакъл на Дудинская е триумфален, то всеки спектакъл на Шелест носи печата на гениалност. Но Дудинская е съпруга на Константин Сергеев, който заема лидерския пост на главен балетмайстор и става единственият господар на легендарната трупа. Ролите на Шелест в класическия репертоар „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“,Баядерка“, „Раймонда“, „Жизел“ поставят под съмнение, че тяхното изпълнението от Дудинская е еталонно. Коронната роля на Дудинская е „Лауренсия“, която Вахтанг Чабукиани специално съчинява за нея. Но, появата на Шелест в същата партия става събитие. Мнението на много балетни специалисти и обикновени зрители е, че новата изпълнителка е по добра. И започва трудният, трънлив кариерен път на Шелест. Танцува почти винаги втори състав. Нови роли получава с голяма борба.
Първият съпруг на Шелест е Юрий Григорович. Младият способен танцьор прави първите си успешни стъпки като хореограф. „Каменното цвете“ и „Легенда за любовта“ създадени с творческата помощ на Шелест са може би най великите негови балети. Това поражда още по голяма ненавист от Константин Сергеев, посредствен хореограф, главните негови заслуги в тази област са неубедителното прекрояване на класическите балети на Петипа и Иванов.
И въпреки всички задкулисни интриги, Шелест със своя талант и неподражаемо майсторство превръща ролите си в голямото явление в изкуството на танца. Аврора и Фея Люляк в „Спящата“, Одета- Одилия в „Лебедово“, Жизел и Мирта, Никия в „Баядерка“, Раймонда, Уличната танцьорка в „Дон Кихот“, Пахита, Цар- девица в „Гърбавото конче“, Зарема в „Бахчисарайски фонтан“, Гаяне, Сюимбике в „Шурале“, Параша и Царицата на бала в „Медният конник“, Жулиета, Баронеса Щрал в „Маскарад“, Катерина и Стопанката на Медната планина в „Каменното цвете“, Мехмене Бану в „Легенда за любовта“. И истинският шедьовър на нейния талант – Егина в „Спартак“ в новаторския балет на другия гений – хореографът Леонид Якобсон.
Алла Шелест е първата съветска балерина гостувала в Лондон през 1953 г. Успехът е изключителен. Шелест е гостувала два пъти в България. Първият път като Зарема в „Бахчисарайски фонтан“ на Нина Анисимова в Софийската опера и самостоятелен концерт. Вторият път, заедно със своя партньор Семьон Каплан с концертна бригада. Свидетелите на тези спектакли, някои и до днес говорят с възторг.
Шелест умира в Петербург. За съжаление има много малко визуални свидетелства, запазили частица от явлението Шелест. Остават снимките, запечатали нейния прекрасен, изпълнен с експресия образ.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките Алла Шелест: горе – Жизел; долу – Зарема в „Бахчисарайски фонтан“; Одилия
