Роден е на 1 септември 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна. От малък обича да танцува, но за първи път вижда балетно представление през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерта на руската балерина Мария Юриева.
От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин (на издръжка на брат си) в известната школа на Евгения Едуардова, балерина от Мариинския театър. Едуардова е впечатлена от упоритостта на българина и година по-късно го прави свой асистент. От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с Макс Терпис, виден представител на немската модерна танцова школа. За това сътрудничество Петров по-късно споделя:
„ Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство “
След завръщането си в България е назначен за солист и балетмайстор в Софийската опера от 1.8.1927 г., на този пост остава до 1961 г. Поставя танци в опери, оперети, балети, концертни номера. Само за няколко месеца подготвя танците в „Ловци на бисери“, „Орфей“, „Фауст“, „Еврейката“. Скоро след назначението му в пресата излиза следната положителна оценка:
„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера… Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет…“
Постановката му на „Копелия“ (муз. Лео Делиб) е първата цялостно професионално изработена балетна творба, с която се поставя началото на професионалния балет в България. Критиката я оценява високо:
„ На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа… “
Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ“ към „Фауст“, Половецките танци от „Княз Игор“ на Бородин, „Арлезианката“ и „Кармен“ на Бизе, дивертиментите от „Аида“, „Ловци на бисери“, „Хубавата Елена“. Други известни негови постановки са първият български балет „Змей и Яна“ на Христо Манолов (1937), „Раймонда“ на Глазунов (1839), „Жизел“ на Адам (1947 и 1960), „Лебедово езеро“ от Чайковски (1956), „Есмералда“ от Пуни (1958), „Орфей и Родопа“ (1960), „Прометей“ на Бетховен, „Болеро“ от Равел, „Тамара“ от Балакирев, „Куклената фея“ от Байер, „Поетът принц“от Шопен. През кариерата си поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – някои останали като образци в историята на българския танцов театър.
Петров утвърждава заглавията от класическия репертоар. В българските балети претворява националния танцов фолклор. Като артист участва в собствените си постановки, Франц „Копелия“, Жан де Бриен „Раймонда“, Змеят „Змей и Яна“, Прометей в едноименния балет и др. в репертора му са включени и Зигфрид „Лебедово езеро“ на Лидия Вълкова., Гирей в „Бахчисарайски фонтан“ на Нина Анисимова, Доктор Охболи в едноименния балет на Николай Холфинл
Занимава се и с педагогическа дейност. На 1.9.1927 г. основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти – Елена Воронова, Лили Берон, Мими Василева, Асен Манолов, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Люба Колчакова, Пенка Енчева, Хени Даваджиева. В неговата школа започва своя бляскав път световната примабалерина Соня Арова. В неговата школа са започнали своето приобщаване към света на танца и бъдещите випускници на Държавното хореографско училище: Красимира Колдамова, Калина Богоева, Маргарита Траянова, Ичко Лазаров, Константин Дамянов и много други. Школата съществува и след откриването на Държавното хореографско училище (днес НУТИ). Много от неговите възпитаници от този период, продължават своя професионален път в столичните и извънстоличните балетни колективи. Ще споменем само Нина Петровска и Мая Шопова.
В писмо по случай 50-ия юбилей на българския балет, Петров пише:
„ Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот. “
Умира в София на 26 декември 1978 г.
По материали от wikipedia.org и IDANCENEWS.
на снимката: Анастас Петров с ученички в своята школа. Малкото чернокосо момиченце е Софи Аройо –бъдещата световна примабалерина СОНЯ АРОВА, а момичето вдясно от Петров е бъдещата легендарна българска примабалерина ЛИЛИ БЕРОН.
