Пред мен е новата книга „ЧЕТИРИ ИМЕНА за ЕДНА ЛИЧНОСТ“. Неин автор е Недко Георгиев, балетен артист и педагог. Неговият герой е хореографът Хикмет Мехмедов, известна личност, която не се нуждае от представяне. Книгата е с полиграфична ценност, създадена с вкус и оригиналност. Оригинален е и подходът на автора да ни представи един хореограф като личност, чиято житейска и творческа съдба се преплитат. Не сух художествен анализ с канцеларско изброяване на заслуги, награди, постановки. А занимателен, увличащ разказ е биографията на проф. Хикмет Мехмедов. Впрочем аз познавам Хари още като ученик в Хореографското училище. затова ще си разреша да го назовавам така. По времето на неговото ученичество Хореографското училище поради липса на подходяща сграда ползваха различни зали из цяла София. Често идваха и в нашите зали. Първото ми впечатление беше, че Хари любезно поздравяваше всички, независимо дали лично ги познаваше.
Недко Георгиев като дискретен свидетел води своя разказ, със способността да запечата споделената изповед на Хари. Без емоционални отклонения, сдържано протича един живот изпълнен и с драматични моменти от една действителност, понякога доста подтискаща. Авторът се слива с личността на своя герой. С каква любов Хари е доверил своята признателност към своята първа учителка Мери Божилова, запалила искрата към голямото изкуство на едно малко момче от обикновено семейство, от един град далеч от културните центрове. Признателност и към големия балетмайстор Асен Манолов, към наставниците от цитаделата на класическия балет Ленинград – Санкт Петербург, където Хари с отличие е завършил Консерваторията. За сътрудничеството с великата българска балерина Красимира Колдамова, създал за нейния натюрел на трагическа актриса ролята на Едит Пиаф. Не мога да изброя всички личности от тази галерия. Но трябва да отделя внимание, с което авторът разглежда авторските балетни произведенията на проф. Мехмедов. За балет се пише много трудно и обикновено написаното е банално и отегчително. А тук сме свидетели как Недко живо, понякога с чувство за хумор, но професионално ни разкрива същината на творчеството на хореографа. Не мога да пропусна една истина. Обикновено, завършилите своето образование в елитни висши и не само висши учебни заведения, остават за цял живот в плен на „наученото“. При Хари и това е неговата сполука, той още там, като студент започва да търси своя индивидуален път.
Моят съвет драги читатели е, ако ви вълнува балетът като изкуство, ако ви вълнува българският балет прочетете тази увлекателна книга.
И на края за финал. Хари, изминал пътя на балетист, студент, хореограф, педагог е личност, от която трябва да вземаме пример. Аз не познавам друг в балетната БГ гилдия, който да е отдал почит към своите предшественици. Негова инициатива е балетната зала в Русенската опера да се назове „Асен Манолов“, на това име е посветена и Срещата-конкурс за млади хореографи. В Бургас балетната зала носи името на основателката Дора Вариева. Той е основател е и на балетните класове към Музикалните училища в Русе и Бургас, залог за професионално развитие.
И благодарност за тази ценна книга на нейния автор Недко Георгиев!
