(продължение на „Първите чуждeнци, танцували балет у нас“)
Преминалите през България руски балетни емигранти предпочитат да се отправят на Запад. Ние сме били междинен пункт за тяхното преселение, една бедна и изостанала държава. Какъв е резултатът за нас след прекратяването на това „нашествие“? Ще приведа точната оценка на Виолета Консулова от споменатата книжка: „Професионализацията на българския балет се отдалечава. Преминалите руски балетни артисти имат възможност да наложат професионалния метод на работа, да обучат с вещина младите балетни изпълнители.“ Днес можем да сравним и преценим какъв е приносът на руските балетни емигранти за възхода на балетното изкуство в различни страни по света. Можем да направим и паралел с другите сценични изкуства. Каква роля е изиграл Николай Осипович Масалитинов за възхода на нашия драматичен театър. В развитието на Софийската опера голям принос имат руските диригенти Ю. Померанцев, М. Златин, И. Добровен, Е. Купер. През средата на 30-те години на миналия век в София гостува гениалният певец-бас Фьодор Шаляпин.
От 1 септември 1927 за ръководител на балета в софийската опера е назначен Анастас Петров. Не закъснява и първият балетен спектакъл, това е „Копелия“ 22 февруари 1928. Необяснимо, следващата балетна премиера е на 22 март 1935! Или 6 сезона без самостоятелна балетна постановка. Това е времето, когато младият състав укрепва, започва професионално да израства. И следва активна дейност. От 1935 до 1944 година, началото на големия прелом в политическия живот, с балета на Софийската опера работят трима български балетмайстора. Това са Анастас Петров, Люба Вълкова и Мария Димова. И трима чужди. За тях е този разказ.
През 1936 в София се появява гост – Макс Фроман /1889 – 1971, по други данни 1981 г./. Макс (Максимилиан) Фроман е артист от балета на Болшой театър, брат на Маргарита Фроман водеща балерина в същия театър. И двамата са били участници в Дягилевския балет, изпълнявали са там солови партии. Възпитани са във великите традиции на Петипа и Горски, опознали са новаторството на Фокин. След ревоюцията те емигрират и се установяват в бивша Югославия. Неоценим е техния принос в развитието на балетните театри в Загреб, Белград, Любляна. За своя балетмайсторски дебют той избира две творби на Фокин от дягилевския репертоар: “ Шехеразада“ от Римски Корсаков и „Половецки танци“ от Бородин. Фроман навярно е адаптирал според възможностите на състава сложната хореографска лексика на Фокин. Централната мъжка партия в „Шехеразада“ е поверена на младия и ефектен Асен Манолов, премиер и балетмайстор на Театър „Одеон“. Следващата постановка на Фроман е „Спящата красавица“ от Чайковски. Той познава този балет още от дете, изпълнявал е ролята на Принц Дезире като партньор на Анна Павлова, гастролирала в Белград. Навярно и тук той, като балетмайстор е адаптирал за неукрепналия и малочислен състав свръхтрудната хореографска партитура на шедьовъра на Петипа, оставайки верен на стилистиката на оригинала. Самият Фроман е изпълнявал ролята на злата фея Карабос. Фактът, че произведенията на Фокин и Петипа са възпроизведени на наша сцена от човек, познаващ ги от самия извор, говори за определена репертоарна политика за приобщаване към високите образци в балетното изкуство.
Финалът на успешната дейност на Фроман е недостоен и подъл, типично по български. За 24 часа е изгонен извън пределите на страната. Според донос той е набеден за симпатизант на комунистическите идеи, сътрудничество със съветските тайни служби и еврейски произход. Впрочем Фроманови са от шведски произход. Загубата на професионалист от такъв висок ранг в развитието на нашия балет е непростителна.
И следващият гост-балетмайстор е представител на руската емигрантска колония. Това е Анатолий Жуковски. Професионалната му дейност е свързана с Белградския балет. В София той поставя „Вечер от три едноактни балета“ 1943 година. Това са „Аполон и Дафна“ от Лео Шпис, „Болеро“ от Равел и „Франческа да Римини“ от Чайковски. Интересното за нас е, че според неговите изявления в книга, посветена на руската балетна емиграция по света, „Болеро“ той поставя по хореографията на Борис Романов, а „Франческа да Римини“ по хореографията на Давид Лишин.
Третият гост-балетмайстор е жена. Това е Нина Кирсанова Представителка на Московския балет, тя е известна с положението си на втора прима балерина в Трупата на Анна Павлова. Кирсанова също има огромна роля в развитието на балета в бивша Югославия – Белград, Скопие и др. В Софийската опера през 1940 г. тя поставя танците в операта“ Живот за Царя“ от Глинка (по съветско време преименувана на „Иван Сусанин“) и танците на „Еро от оня свят“ от Готовац.
СТЕФАН ХРИСТОВ
На снимката „Тамара Карсавина и Макс Фроман в балета „Синият бог“ хореография Михаил Фокин, музика Рейналдо Ан, „Руските балети на Сергей Дягилев“, Париж 1912 г.