Стефан Христов
Преди да започна този материал се замислих правилно ли поставяме Ева Евдокимова в раздел Български личности. В сравнение с предишния материал за Соня Арова, разликата между двете прими от световен мащаб е в тяхната биография. Арова е родена в София, започнала е професионалното си обучение при патриарха на Българския балет Анастас Петров, успяла е със своя талант да привлече вниманието на критиката след участието й в малка детска роля в балета „Зелената флейта“ на сцената на Софийската опера. Арова напуска България едва деветгодишна и тя никога повече не се завръща в своята Родина.
Биографията на Ева Евдокимова е различна. Какво я свързва с България, защо тя е в центъра на нашето внимание?
Българската връзка!
Ева Евдокимова е родена в Женева, Швейцария на 1 декември 1948 г. в семейството на американската гражданка Тора Хатен и Евдоким Евдокимов. Той е български емигрант, роден във Видин на 4 март 1919 г., журналист, един от основателите на българската секция на Радио „Свободна Европа“ със седалище в Мюнхен и неин коментатор. Или той е „вражеският глас“ срещу комунистическата власт у нас.
Първите стъпки в областа на балета, първите си уроци малката Ева получава в Мюнхен. Следва Кралското балетно училище в Лондон, нейната наставница там е Мария Фей, унгарска балетна специалистка, емигрирала на Запад след революционните събития в Будапеща през 1956 година. След завършване на този реномиран балетен център през 1966, тя постъпва в състава на Датския Кралски балет. Домът на великия класик Август Бурнонвил ревниво пази непристъпността на своята уникална и единствена школа, нейната чистота, особен стил, отличаващ се с филигранност и брилянтност. Ева е първата чужденка приета в тази светая светих.
Първо посещение в бащината родина.
Ева за първи път в родината на своя баща стъпва през 1968 г., като участничка в Четвъртия международен балетен конкурс във Варна. Явява се като представителка на САЩ. По това време родителите вече са разведени и тя приема гражданството на майка си. Във Варна Ева получава своето първо признание – Отличие втора степен в раздел Младша възраст, равностойно на сребърен медал. С какво ни впечатли Ева? Преди всичко с необичайната индивидуалност, обещаваща, че ще сме свидетели на една от бъдещите знаменити европейски балерини.
Скандал в Московския Болшой театър.
Следващата 1969 година е знаменателна. Съветският съюз създаде свой международен балетен конкурс, втори след Варненския, използвайки в голяма степен неговата схема и опит. В този конкурс участва Ева Евдокимова със своя датски колега Адам Людерс. Ева и Адам, звучи занимателно. Балетоманската публика в главните центрове Москва и Ленинград е с огромен стаж, това са просветени свидетели на големите явления в изкуството на танца. Евдокимова е завладяла техните симпатии и всички очакват, че тя ще бъде удостоена с лауреатско звание. На тържествената церемония по награждаването избухва неочакван скандал. Впрочем, повечето златни московски лауреати са нашите познати от предшестващите варненски състезания: Михаил Баришников, Нина Сорокина и Юрий Владимиров, Малика Сабирова, към тях са прибавени Франческа Зюмбо и Патрис Барт от Гранд опера. Тържествената церемония се ръководи лично от министъра на културата на Съветския съюз Екатерина Фурцева. Сред имената на лауреатите липсва Евдокимова, присъждат й поощрителна премия. Това взривява публиката и започва нестихваща овация в знак на възмущение от несправедливостта. Според известни критици, станали свидетели на неочакваната демонстрация, това изнервя водещата, тя демонстративно започва да показва на публиката своя часовник. Времето лети, реакцията на публиката не стихва. Церемонията се предава директно по Централната московска телевизия и в едър план зрителите виждат изкривеното от ярост лице на Фурцева. За информация на младите ни читатели тази министърка на културата на Съветския съюз е бивша тъкачка. Председател на московското жури е Галина Уланова и според известна информация, тя е посъветвала Евдокимова следващата годиназа за втори път да се яви на Варненския конкурс, където критериите все пак не са под такъв политически натиск. Времена!
Уроците на Евдокимова!
От 1969 година Ева е в състава на Балета на Дойче опер, Западен Берлин. Отново малко пояснение. Берлин след Втората световна война е окупиран от държавите – победителки и е разделен на две зони: Източен, под опеката на Съветския съюз, и Западен, под опеката на САЩ, Великобритания и Франция. Съответно в Източен Берлин функционират две балетни трупи, това са Балетът на Щатс опер и Балетът на Комише опер, а в Западен Берлин споменатият вече Балет на Дойче опер. След падането на Берлинската стена през 1989 г. трите трупи са сляти и днес това е Държавният балет на вече обединена Германия. Но да се върнем към нашата героиня. Берлинската трупа набира скорост да се нареди сред първите европейски компании. Там вече е работил великият английски хореограф Кенет Макмилън. Евдокимова скоро е издигната в ранг на прима балерина.
За участието си Варненския конкурс 1970 г., Ева пристига в София и има на разположение два дни, в които по нейна молба българският хореограф и педагог Фьодор Бакалов трябва да проведи задължителните тренировъчни уроци. Началото на юли, ваканционно време и за балетните зали. Единствено в нашия театър, който все още не е приключил театралния сезон има свободна балетна зала. Разтревожен Федя Бакалов се свързва с мен, да съдействам да проведе уроците с бъдещата златна звезда. За мен това беше дар от небето, да присъствам на тези уроци, да наблюдавам отблизо тайните на майсторството. Уроците бяха сложни, като висш пилотаж, изградени на издържливост и разнообразие, включаващи и пасажи от хореографския текст на репертоара, подготвен за предстоящите конкурсни баталии. Бях поразен от скромността, радостта и удоволствието, с които тя старателно изпълняваше зададените комбинации и как безпогрешно се справяше тях. Лека усмивка, широко отворени, греещи очи и необичайна лекота дори в най сложните елементи. Тя беше родена за балерина, малко над средния ръст по фигура, с издължени крайници, с тънки кости, малка глава с огромни, изразителни очи и без никакви видими професионални деформации, често срещани при балерините. Тогава станах свидетел на това, с което Ева поразяваше, необичайната лекота и абсолютно скритите физически усилия на сцената бяха изработени от нея в ежедневния тренировъчен урок, независимо от неговата трудност. И още едно наблюдение. В това вече далечно време у нас по единствената телевизия често директно се излъчваха предавания от братския Съветски съюз. И в моята софийска квартира, пред чернобял телевизор гледаме „Жизел“ от Кировския -Мариински театър. Зрителите сме Ева с майка си, Федя и аз. Тайно поглеждам към Ева. Тя с детско въодушевление следеше спектакъла. Танцуваха Алла Сизова – Жизел, Габриела Комлева – Мирта, солист в Селското па де дьо – Михаил Баришников. А партията на Жизел вече беше в репертоара на Ева. За да овладее богатството на различните класическите школи тя посещава и класовете на Наталия Дудинска в Ленинград.
Завърших сезона и отлетях с първия самолет за Варна, направо на втория тур на конкурса, там вече всички говориха за Ева. На втория тур нейният модерен номер беше Адажиото – втората част от „Концерта Шостакович“ в хореография на Кенет Макмилън. Впрочем световната премиера е била в Берлин. Отличен партньор беше нашият известен премиер-солист Константин Дамянов. Строгият рисунък на хореографията органично съчетаваше модернизацията на класическата лексика с особената стаена болка в музиката на Шостакович. Ева беше идеалната изпълнителка. Кулминацията на третия тур беше Па де дьото от „Спящата красавица“ в изпълнение на Ева с Дамянов. Нейната интерпретация се различаваше от руските традиции. Тя беше царствена, елегантна, танцът беше като тържествен ритуал. Принцесата превърнала се вече в кралица, танцуваща за единствения желан и очакван принц. На тържествената гала на лауреатите тя изтанцува „Жизел“, удостоена със заслужения златен медал. Но разказа за „Жизел“ предстои….
Седми балетен конкурс Варна 1974!
Този конкурс е незабравим! Но две седмици преди той да стартира, сме поразени от международна новина номер едно – на 29 юни в Канада Михаил Баришников е поискал политическо убежище. Какво означава това? След Рудолф Нуреев и Наталия Макарова това е третият беглец, плесницата върху съветския балет е оглушителна. Неговото име става табу, заличен е и от всички информационни издания на Варненския конкурс. А тази година стартира нов раздел! Включени са цялостни балетни спектакли от класическия репертоар, предоставящи възможност на лауреатите-носители на златни и сребърни медали от предишните конкурсни издания да се борят за „Голямата награда“! Следва истински десант на Балета и Оркестъра на Софийската опера с балетите „Жизел“ и „Дон Кихот“. Спектаклите на „Жизел“ са два, съответно един за Ева, и друг за японския танцьор Хидео Фукагава. В „“Дон Кихот“ ще се изявява Генадий Горбаньов от Рига. Това не бяха единствените новости на този конкурс. За първи път председателското място в журито ще заеме Юрий Григорович, вместо Галина Уланова. Въвежда се Специална награда за участниците в Младша възраст, еквивалент на Голямата награда за Старша възраст.
Днес, от позиците на времето, това издание на конкурса е с историческо значение. Кулминациите бяха три! В редовния конкурс, в Старша възраст изгря представителят на САЩ Фернандо Бухонес. 19 годишният зеленоок красавец се отличаваше с изключително подходяща фигура за класически балет, с изваяни по красота крака, невероятна техника и отлична школа, придобита в Училището на американския балет, официалното училище на Ню Йорк сити балет. В същия раздел заблестя японската балерина Йоко Моришита. И тя, както и Бухонес бяха в състава на Американския балетен театър. Моришита беще изключително изящна, с брилянтна техника. Знаменитият Антон Долин – член на журито , я сравни с Вера Трефилова от плеадата велики балерини от Петербургския Императорски балет.
„Жизел“ с Евдокимова се превърна в триумф. Партията беше изработена в най малките детайли на хореографския текст, драматургически овладяна във всеки миг от сценичното й присъствие. Обикновено изпълнителките на тази сложна роля ни представят образ според своите индивидуални качества и артистичен натюрел. При някои наблюдаваме обреченост или болезненост още от първите сцени.при други някаква особена аура на необикновена личност. Евдокимова, идеално подхождаше за Жизел. Тя беше идеална изпълнителка на тази недосигаемо трудна роля. В първо действие отдадена на любовта си към Алберт и страстта към танца. Сцената на подлудяването, изпълнена със сдържаност, без излишна афектация, тя просто изгасваше. Второ действие тя танцуваше с невероятна красота и въздушност, за нея това беше вечният неспирен танц. Ева е една от най големите роматнични балерини на нашето време. Но често при „романтичките“ се наблюдават признаци на маниерност, на преднамерени штрихи, считани за проява на „стил“. Танцът на Ева се отличава с органичност, естественост, той самият олицетворява „стил“. Отличен партньор в ролята на Алберт беше известният швейцарския балетист Ханс Майстер. Ние, зрителите – свидетели на това чудо, бяхме потресени, завладяни от голямото изкуство на Ева Евдокимова.
… и отново неполучената Голяма награда
Резултатите от конкурса! На Бухонес се присъжда Златен медал и Специално отличие за техническо майсторство. Той напълно заслужаваше Голямата награда! Не задължавам никого с моето мнение, но такъв феноменален балетист с блестящо конкурсно участие нямаше и не е имало. Баришников и Силви Гилем не влизат в този списък, защото те се явяваха в Младша възраст. За да намалят ефекта от присъденото злато на Бухонес, със златен медал беше незаслужено удостоен и Михаил Цивин от Болшой театър, полухарактерен танцьор, с доста средно представяне на конкурса. Златен медал, напълно заслужено получи перфектната Йоко Моришита. Но Голямата награда за Жизел на Евдокимова журито след дълги и бурни дебати не отсъди. Не останаха в тайна констатациите. Споменавали са за Уланова в тази роля, за нови млади изпълнителки в Москва и така нататък….. Да се присъдят заслужено две Големи награди за едно състезание, това щеше да бъде политически скандал. Бухонес – гражданин на САЩ, син на кубински емигранти. Евдокимова – гражданка на САЩ, дъщеря на български емигрант.
Евдокимова завладя света, нея лично избира Нуреев за своите спектакли. Имаме възможността да се възхищаваме на галерията заснети образи от класическия и съвременен репертоар, в който тя поразява със своето изумително майсторство и превъплощение. Като всяка епохална балерина тя се отличава със собствен индивидуален почерк, съчетаващ опита на различни школи. През 80-те години на миналия век тя гостува на сцената на Софийската опера в „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Неин партньор е големият наш Бисер Деянов. За съжаление тези спектакли не съм видял, тогава не живеех в България.
Легендата за Ева Евдокимова завършва трагично, тя умира в Ню Йорк на 3 април 2009.
