Българският език е богат! Красиво звучен, ясен, музикален като италианския. Италия и България – две оперни държави. България, за наше всеобщо съжаление, не е балетна държава. Някога, в бъдеще време, ще стане ли? Оптимистичен отговор – едва ли? Реален отговор – никога!
Нашият език е задръстен от чуждици. Преди всичко това са руските. Пример – даже демократите, които не можем да ги заподозрем в русофилство, все още употребяват „большинство“, вместо звучното и образно българско „мнозинство“. Съществува и друг бисер – „летучка“. Сега пък се „англоамериканизирахме“. О, времена!
Но да проследим езика на балетните човечета. Професионалната балетна терминология е френска! Ако искате да разберете точния смисъл на тези изящни френски слова, ще се изненадате, транслейт – „рибешка стъпка“, „котешка стъпка“, „потънал“, „ударен“. Любимите мои животни са котките. Затова обичам и най-различните „котешки стъпки“. Е, понякога тези стъпки на сцената се изпълняват съвсем не като котешки. А като стъпки на малки хипопотамчета.
Но ще говорим как в родния български език ние балетните хора сме вкарали контрабанда от чуждици. Те са руски! Стоп, не злословя по периода на съветизацията на нашата държавица. Защото БГ балетът е свързан още от самото си зараждане с руските балетни специалисти, съответно нашето образование е било руско, после съветско, сега – един Господ знае? Така че, кога са получили българско гражданство тези русизми, аз точно не мога да кажа. Все едно кога. Никога не можем да санкционираме виновниците, защото те отдавна витаят високо-високо над облаците.
Да започнем конкретно! Дума №1 „падьом“! Всички знаем, но все пак да обясним. Извивката, която се получава, когато стъпалото на крака е изопнато. Колкото тази извивка е по-голяма, тоест ако пръстите се извиват по-близко до петата и се получава нещо, което пак балетните наричат „човка“. Абе „човка“, не звучи много благородно, ама пък е точно. Ако съвсем сте лишени от тази природна даденост, не се занимавайте с класически танц, обувайте обувки с токове, изучавайте степданс или боси бягайте, падайте, търкаляйте се и говорете за преимуществото на танцовия театър, пърформанс или там още какво беше. Но ако падьомите ви не са в ред, а сте в класическoто съобщество, може да чуете убийствени квалификации. Най-критични са руските балетомани. Запомнил съм няколко. Например: “ падьомите му – трамваят минал през тях“ или „падьомите му – модел за ютия“!
№2 „шаг“. Това пък какво е. Буквален превод – „крачка“. Но тук става дума за голяма, много голяма крачка. Балерините, а вече и балетистите, могат да вдигнат работещия си крак над 90, дори над 180 градуса под ъгъл спрямо опорния крак. Е, на български „крачка“ не звучи добре, а „разкрач“ почти вулгарно. И така, почти анекдот! Някои от старото поколение, от тези там в надоблачното пространство употребяваха – „тя има голямо или високо АДАЖИО“. Пояснение. Адажио е музикален термин, означаващ бавно, умерено бавно, мелодични, мечтателни, съзерцателни настроения или с една дума нежни и любовни отношения между…. В балетната терминология „адажиото“ е раздел в ежедневния урок – тренинг, комбинация от красиви, изразителни пози от арабески, атитюди, екартета, девелопета. Това е и на сцената. Адажиото от „Лебедово езеро“, или „Баядерка“, или „Жизел“. И да се върнем, сиреч балерината, да я наречем Златка, имала голямо адажио, тоест вдигала си е краката в изброените по-горе елементи на голяма височина. Добре че балетните хора не са вкарали други музикални термини например „модерато кантабиле“. Тогава – “ балерината Златка имала голямо модерато кантабиле“.
Други слова? „Станка“ – това е тази закръглена гредичка по продължение на стените в балетната зала, за която се придържат по време на ежедневните упражнения нашите балетни любимци, за да не паднат.
„Паддержка“, сещате се веднага, че тази дума определя хамалската роля на мъжете в балета. Има и почти близка по звучение българска дума, означаваща същото.
Някъде в далечните години, когато Руската империя става СССР или Съветски съюз, в известен период започва подмяна на някои френски термини с руски. Най-ярък пример! „Жете антраласе“ /извинявайте, сега да не го пиша по френски/ се превръща в „перекидное“. Един от най-красивите големи скокове в класическия танц. Един от големите БТ балетмайстори, от първите ученици на първоучителя Анастас Петров, наричал този скок „перекиндой“! Не бъркайте с българската нелитературна дума „перикенде“. А на мен са ми разказвали, че друг танцмейстер, вече учил в ГИТИС Москва, имал любимо словосъчетание „падебурска фуетировка“. Питах, разпитвах какво е това? Никой не ми каза, защото той никога не показвал. Сигурно не е можел практически, ама е бил сигурно теоретик.
Драги приятели, внимавайте с балетните хора! Те са много приказливи, заядливи, саркастични и дори проклети в една или друга степен. И аз съм един от тях. Крушата не пада далеч от балетното дърво.
До следващия път, когато ще говорим за шопенови пачки, пролетни мистерии, как италианците обичат балетните мъже, как се оправяме с пълния и непълния член в балетните заглавия. До встречи!
Дорогие друзья, спасибо!
Стефан, бывший танцовщик, педагог, хореограф, сейчас писатель
СТЕФАН ХРИСТОВ