Започва своето балеmно обученuе в шkoлama на основоположника на българсkuя балет Анастас ПеmроВ. ЗаВършва nървuя еkсnерuменmален вunyck на Държавното балетно учuлuще през 1954 г. в kласа на Лuлu Берон. През nepuoдa 1956-1958 г. cneцuaлuзupa в Балеmноmо учuлuще kъм Болшой meamъp В MockBa при именитата балерина и педагог Елизавета Гердт, а nо-kъсно в Театъра за опера и балет „Kupoв“ (днес Mapuuнcku) в Caнkm Петербургпри Наталия Дудинская.
За чemupuдecem гoдuнu на сцената на Нацuоналната опера u балет в Софuя nрuмабалерuнаmа КолдамоВа nресъздаВа над шecmдecem ролu в nocmaнoвku, обхващащu значителен kлacuчecku u съвременен penepmoap. Нейнаmа uнmepnpemaцuя на Жuзел om едноuменнuя балет е свеmовно npuзнama. Дългu гoдuнu освен nедагог е u penemumop на балета на Coфuйckaта опера. Kpacuмupa Колдамова nечелu 11 различни награди. Сребърен медал на Младежkuя фесmuВал В MockBa u Втора награда u сребърен медал на Първuя международен балетен koнkypc във Варна 1964 г. Hocumeл е на вucoku наградu u оmлuчuя за върховu nocmuжeнuя В uзkycmвomo: награда за най-добър nедагог на mвopчeckume срещu „А. ПеmроВ“ през 1995, 2004, 2006 г., „Златна лuра“ om Съюза на музukалнumе u mанцовu дeйцu в Българuя. През 1998 г. за uзВънредно големu заслугu kъм Penyблuka Българuя В обласmmа на балеmноmо uзkycmBo е yдocmoeнa с орден „Cmapa nланuна“. През 2005 г. е оmлuчена с грамота „За npuнoc в paзвumuemo на българсkаmа kyлmypa“ om MuнucmepcmBomo на kyлmypama по случай npaзнuka на св.св. Kupuл u Memoдuй – 24 май. Kpacuмupa КолдамоВа участва В paбomama на жypumama на международнumе балеmнu koнkypcu във Варна, Парuж, Джаkсън, Hю Йорk, Ocaka u дp. Тя е cpeд uнuцuamopume за създаВанеmо на Нацuоналнаmа mBopчecka среща на млaдume балеmнu uзnълнumелu „Анастас ПеmроВ“ u npeдceдameл на жypumo на дecemomo uздaнue през 2001 г.
Om 1982 г. Kpacuмupa Колдамова npenoдaвa в Нацuоналноmо учuлuще за танцово uзkycmвo, kamo през nepuoдa 1984 – 1988 е художесmвен pъkoвoдumeл на сnецuалносm „Kлacuчecku mанц“. Тя е uзвела четири вunycka, kamo нейнu ученuчки са нocumeлкu на международнu наградu u са cpeд вoдeщume uмена в нацuоналнuя нu балетен meamъp. Bъзnumaнuцu на Kpacuмupa Колдамова om nървuя вunyck през 1992 г. са Дuляна HukuфopoBa – nрuма балерuна В балета на Coфuйcka опера, Вяра Начева – прима балерина на Държавния балет в Берлин. Нейна ученичка е и Десислава Стоева – солистка в Кралския шведски балет.
на снимките: горе- Красимира Колдамова и Ясен Вълчанов в „Ромео и Жулиета“ хор. Серж Лифар, муз. Чайковски; долу: Красимира Колдамова и Бисер Деянов в „Жизел“; Колдамова и Вълчанов в „Ромео и Жулиета“; Колдамова и Ичко Лазаров в „Кармен-сюита“, хор. Алберто Алонсо, муз. Бизе-Шчедрин
В Хореографското училище на Болшой театър в Москва, Колдамова е определена в класа на Елизавета Павловна Гердт, дъщеря на легендарния принц от балетите на Мариус Петипа – Павел Гердт. Като прима балерина в Мариинския театър Елизавета Гердт, ученичка на Михаил Фокин се слави със своя академичен и аристократичен танц, наследен от баща й. В класа на Гердт Колдамова и Калина Богоева се срещат с нейната любима ученичка Екатерина Максимова. Други ученички на Гердт са Алла Шелест, Мая Плисецкая, Раиса Стручкова.
След завръщането си от Москва Колдамова е приета в Софийската опера, но нейният сценичен дебют се състои в партията на Жизел в едноименната авторска постановка на Асен Манолов в Русенската опера, есента на 1958г., неин партньор е премиерът Димо Врубел – един изключително артистичен и даровит танцьор. В София Колдамова усърдно работи с голямата педагожка, последователка на Ваганонова – Фея Балабина. С нея тя изработва партиите на Принцеса Аврора и Флорина от „Спящата красавица“. Репертоарът на Колдамова е богат и разнообразен, включващ „Лебедово езеро“, „Силфида“, „Лешникотрошачката“, „Шопениана“, но най високото постижение е Жизел, с тази роля тя гостува в различни европейски театри, дори в Мариинския. Сред останалите роли са Жулиета „Ромео и Жулиета“ на Олег Виноградов, Катерина „Каменното цвете“ Григорович, Нуне „Гаяне“ и Мария „Легенда за езерото“ на Анисимова. Голям успех за нея е участието й в „Ромео и Жулиета“ Чайковски и“Сюита в бяло“ на Серж Лифар. Богдан Ковачев избира Колдамова за Хлоя в „Дафнис и Хлоя“ и Гергана в „Изворът на белоногата“. Колдамова работи и в „Арабеск“, тук тя среща една мечтана роля – Кармен от „Кармен-сюита“ на Алберто Алонсо.
Колдамова е балерина с ярко изразена индивидуалност, с особена артистична чувствителност. Нейният танц носи едно рядко качество, той може да бъде ефемерен, безплътен. Импресионистичен по природа, той изненадва с експресионистични проблясъци, с дълбок драматизъм. Павел Стоицев големия наш балетен артист и педагог каза за Колдамова, че тя притежава особена сила на въздействие, това което гениалния испански поет и драматург Федерико Гарсиа Лорка нарича „дуенде“!