В многолетната историята на Варненския конкурс има събития и изненади, има спомени, има светла, има и тъмна страна.
1964. Първият! След финала на конкурса, продължението беше в София. Гала -концерт на сцената в Софийската опера. Присъства първият човек в държавата Тодор Живков, придружен от цялата кохорта партийни величия. На следващия ден всички централни вестници излязоха със огромни снимки, запечатали за историята Живков, Галина Уланова, Серж Лифар, Арнолд Хаскел, прекрасните момичета и момчета, завоювали лауреатските звания. Голямата сензация -Владимир Василиев и неговата спътница в живота очарователната Екатерина Максимова в „Дон Кихот“. За мен царицата на галата беше фантастичната Алла Сизова в „Принцеса Флорина и Синята птица“. Впрочем, Сизова беше известна на балетния свят у нас, тя и Нуреев ни смаяха с „Корсар“ по време на гастролите на голямата младежка група от Кировския балет през 1959 г. Силно впечатление остави Никита Долгушин с вариацията от „Баядерка“, неговият аристократично изискан танц, контрастираше с огнените скокове и пируети на Василиев. Голям успех беше представянето на нашата златна лауреатка Вера Кирова. Тук трябва да направя едно отклонение, за представянето на български участници в конкурсните баталии ще отделя специално внимание в други постове.
Но, първият скандал. Поразително впечатление във Варна е направила румънската балерина Магдалена Попа в „Жизел“. Всички са били убедени, че тя ще бъде сред златните носители. Но получава сребърен медал. Последва отказ на Магдалена, заедно с партньора й Серджу Штефански да участват в София.
1965. Вторият! Сензацията беше Наталия Макарова. Танцът й беше като кристал, отразяващ светлината. Жизел, Одета, Флорина – това беше нейната конкурсна програма. Освен това партнираше като Жулиета на Анатолий Нисневич, като Одилия на московчанина Владимир Тихонов и на Заключителния концерт изтанцува „Умиращият лебед“. „Жизел“ избраха в борбата за медали и Наталия Бессмертнова с Михаил Лавровски, Екатерина Илиева и Мения Мартинес. Мения е кубинска балерина, специализирала в Ленинград, нейната трактовка на Жизел беше различна, но не по малко убедителна. За съжаление, травма я лиши от възможността за класация. Сензация направи златната лауреатка Лойпа Араухо, за мен първа сред първите кубински звезди. Красива, дългокрака, технична с невероятна устойчивост.
1966. Третият! Конкурсът на големите изненади! Първата – за първи път нововъведение -раздел Младша възраст. Втората още по голяма изненада – Михаил Баришников. Синеокият, ангелоподобен юноша, с някакво детско обаяние танцуваше безподобно, той наистина беше като обитател от небесата. Но за специалистите беше видно безпогрешна техника, прецизно школуван, обладаващ котешка координация, способност да бъде различен във всеки откъс, тогава това бяха „Копелия“, „Пламъците на Париж“, „Корсар“. Партньорка симпатичната Олга Вторушина. С този конкурс се утвърди като задължителна програма за втори тур – съвременна хореография. Изненадата дойде от Мартин Ван Хамел – бъдещата видна американска балерина. Силно впечатление остави нейният съвременен номер „Самотната“ на Кенет Макмилън. В старша възраст златото грабнаха Юрий Владимиров и Нина Сорокина, Аурора Бош и Марта Дротнерова.
1968. Четвъртият! Конкурсът вече ще се провежда на две години. Злато в Старша възраст завоюва Галина Рагозина, току що завършила Пермското хореографско училище. Заговори се за пермския феномен. Симпатиите на зрителите грабнаха Светлана Ефремова и Николай Сергеев от Кировския театър. Сергеев е син на Фея Балабина и Константин Сергеев. Николай притежаваше обаяние и отлична школа. За съжаление успешната му кариера е прекъсната, през 1973 той попада в жестока автокатастрофа. Но, сензацията на конкурса беше датската двойка Дина Бьорн и Ханс Якоб Кьолгард. Това беше първото и май последно участие на представители от Датския Кралски балет. Поразени, сразени бяхме от „Фестивал на цветята в Генцано“. Това изящно, филигранно като хореография па де дьо ни доказа, че има и други хоризонти в класическия балет, в наследството от 19 век. Разбрахме, че има един велик класик – Август Бурнонвил. Датчаните ни поднесоха още един сюрприз. „Следобедът на един фавън“ на американския хореограф- гений Джером Робинс.
СТЕФАН ХРИСТОВ
ВИЖТЕ ПЪРВА ЧАСТ ОТ „МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС ВАРНА“
