„ГОЛЯМАТА НАГРАДА“ от първия Конкурс 1964. Всеизвестна истина, нейният носител е Владимир Василиев. Този рефрен сме го слушали милион пъти и на мен ми е втръснало. Веднага ще кажа, че тогава той смая всички и напълно заслужено му беше присъдена тази недосегаема награда. Но наградите са създадени да бъдат раздавани. За останалите 27 издания на конкурса нима нямаше достоен за нея. Имаше! Изключваме Михаил Баришников и Силви Гилем, като участници в Младша възраст те не можеха да претендират. Фернандо Бухонес, танцьорът – фойерверк, несравним с уникалните си физически данни, изваяни по форма крака, красив с огромни зелени очи, брилянтна техника, лекота и елегантност. Към златния медал му добавиха Отличие за техническо майсторство, но не и Гран при. За отвличане на вниманието злато присъдиха и на Михаил Цивин от Болшой театър, демихарактерен танцьор, но годината беше 1974, за първи път на престола на журито се възкачи Юрий Григорович. Бухонес нямаше политическо алиби. Представител на САЩ, той беше дете на кубински емигранти, избягали от режима на Фидел Кастро. Своето професионално образование получава в Училището на Американския балет /официалното училище на Ню Йорк Сити Бале/, сред наставници, шлифовали неговия необикновен талант са и „белоемигрантите“ Джордж Баланчин, Александра Данилова, Андре Еглевски.
През тази фатална 1974 към Варненския конкурс имаше нововъведение. Балетът на Софийската опера с десант завладя морската столица с „Дон Кихот“ и „Жизел“. Целта, лауреатите от миналите издания, носители на златни и сребърни медали можеха да участват в тези спектакли за присъждане на Гран при. Състоя се спектакълът, който всичките ние, свидетели не можем да забравим. Една от най големите романтични балерини на 20-и век Ева Евдокимова в „Жизел“! Потресаваща, тя не изобразяваше Жизел, тя беше Жизел. Филигранна техника и завладяващо артистично присъствие. Заслужаваше Гран при, но не!
Евдокимова също представляваше САЩ, макар, че още не беше стъпвала там. Майка й беше с американско гражданство. А Ева по баща беше българка. Таткото Евдоким Евдокимов, родом от Видин, журналист, емигрирал на Запад, беше и „вражеския глас“ . водещ от българската редакция на Радио „Свободна Европа“. Родителите бяха разведени и Ева живееше с майка си.
Но да се върнем при единствения, успял да грабне Гран при. Появяването му във Варна не беше случайно. За сведение на по младата публика, кандидатите от социалистическия лагер участваха като организирана група. В Съветския съюз, така и в България до конкурста те се допускаха след подготовка и селекциониране, финансовата издръжка идваше от съответното Министерство на културата. С Гран при на Василиев съветската страна удари десятката. През 1961 Рудолф Нуреев скандално поиска политическо убежище в Париж. И започнаха неговите триумфални успехи в западното полукълбо. Съветите трябваше да въздигнат свой кумир, Владимир Василиев постигна целта!
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките: горе – Михаил Баришников ; долу: Фернандо Бухонес, Ева Евдокимова и Елизабет Плател
ВИЖТЕ ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ОТ „МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС ВАРНА“
