Как се зароди идеята Варна да стане Столица на балетната младост?
Да се върнем в годините назад! След „ледниковия период“ на сатрапа Сталин, на власт в СССР дойде селяка Никита Хрушчов. Задухаха нови ветрове, започна малко по малко спареният въздух от херметическия скафандър на съветската идеология да се изпуска. Хрушчов и сие разбраха, че пълната изолация от останалия свят не може да продължава. Културните събития бяха добро средство за контакти със Запада. През 1958 година в Москва се проведе Първият международен конкурс за млади музиканти „П. И. Чайковски“. Конкурсът, на който блесна американския пианист Ван Клибърн. Народна република България във всичко се стараеше да подражава на Големия брат. Видяла жабата….или когато гръм удари в Москва, ехото заглъхва в София. Отговорът беше Първият международен конкурс за млади оперни певци в София – 1961 година. Тогава в Русе се учреди Международният музикален фестивал „Мартенски музикални дни“. Варна и околностите се превръщаха в международен курортен център. Възстановиха отдавна забравения фестивал „Варненско лято“. Построиха прекрасен Летен театър сред зеленото великолепие на Морската градина, под шума на морските вълни и писъците на чайки и гларуси. Растителност, водни източници и птици са идеален романтичен декор за балет. И така идеята се носеше във въздуха. Варненската общественост, партийната и местна власт започнаха активно да осъществяват тази идея. Двигателят бяха балетмайсторите на балета на Варненската опера Стефан Йорданов и неговата съпруга Галина Худакули – Йорданова. В инициативата се включва и Любомир Горанов, същият, който осъществи идеята “ Арабеск“. И помощта на директора на Българска концертна дирекция Йордан Киндалов. Следват консултации със съветските другари, лично с великата Галина Уланова…. И Конкурсът се роди през юли 1964, изпреварвайки Московския си събрат от 1969. За изпълнителен директор на конкурса е назначен Емил Димитров, несменяем до своята кончина. И да обобщим по тези времена единственият основател, създател, собственик е Държавата, това е официалния модел, всъщност Българската комунистическа партия и Правителството. Частна собственост не съществуваше….
Конкурс и политика.
България, като страна – домакин има привилегия да включва няколко свои представители в международното жури. В него през 1964 г., Първия конкурс, в журито са Нина Кираджиева – гл. балетмайстор на Софийската опера, Стефан Йорданов /запомнете това име/ – гл. балетмайстор на Операта на града – домакин Варна. И още Богдан Ковачев -гл. балетмайстор на Пловдивската опера и Фео Мустакова, бивш гл. балетмайстор на Музикалния театър. Но, първо Богдан Ковачев през 1961 г. премиер – солист на балета на Музикалния театър, направил няколко успешни хореографски опити, е светкавично, без предупреждение уволнен и със заповед за 24 часа да напусне София. Причината, не отговаря на нормите на социалистическата нравственост!!! Спасен от директора на Пловдивската опера Коста Крушовенски, Ковачев прави няколко успешни постановки и става хореограф №1 у нас. Вероятно неговата елегантност, добър външен вид са били решаващи да бъде включен в журито? Второ, Фео Мустакова също е уволнена без предупреждение през 1961, без да е достигнала пенсионна възраст. Единствената причина е, че тя е дъщеря на генерала от Царската армия Тодор Мустаков. Въпреки неговите военни заслуги ген. Мустаков на 82 години е вкаран от комунистите в затвора, избягнал от смъртта поради напредналата си възраст. В затвора прекарва 7 години. След своето освобождаване на въпросите как е прекарал в затвора, неговият отговор е бил „Един български офицер няма право да се оплаква“! Вероятното включване на Мустакова в журито е нейното отлично владеене на френски език.
Патриархът на българския балет Анастас Петров, скорострелно е изведен на пенсия през същата фатална 1961, от поста гл. балетмайстор на Софийската опера. Той се появява в журито през 1970, когато се провежда Петия Варненски конкурс. Защо? Предната година 1969 в Москва в Большой театър се провежда Първият Международен балетен конкурс. Като член на журито е поканен Петров, посрещнат с големи почести в съветската Столица. Тогава и нашите фактори се сещат гузно, че трябва Патриархът на БГ Балет най сетне да бъде поканен в съдийската колегия.
От българска страна златни лауреати са: Вера Кирова 1964, Бисер Деянов 1974, Ясен Вълчанов 1983, Ринат Имаев 1986. Бойко Досев 2004. Със сребърни медали са отличени Красимира Колдамова, Калина Богоева, Константин Дамянов, Евгения Кръстева, Калина Калчева, Александър Александров. Сред другите медалисти са Ичко Лазаров, Маргарита Траянова, Иванка Йотова, Екатерина Илиева, Нина Петровска, Мариана Денева, Маргарита Димитрова, Павлина Гелева, Милена Симеонова, Мария Илиева, Владимир Роже, Вяра Начева, Диляна Никифорова, Георги Смилевски, Людмил Буббов.
В Младша възраст са отличени: с Първо отличие Бисер Деянов 1968, с други отличия Евгения Кръстева, Мариана Денева, Вихра Терзиева, Татяна Йорданова /Маринова/, Ясен Вълчанов,, Диляна Никифорова, Петя Илиева, Искра Стоянова, Десислава Стоева.
От последните издания на конкурса са отличени Кристина Чочанова, Натали Братанова, Ралица Илиева, София Цуцакова.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките: горе -Наталия Макарова; долу Наталия Бессмертнова и Лойпа Араухо
ВИЖТЕ ТРЕТА ЧАСТ ОТ „МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС ВАРНА“
