Казват за вълка: “ Както и да го храниш, той все към гората гледа!”
И аз, каквото да ми се предлага, все към Баланчин и неговите последователи се насочвам.
Последното нощно бдение! Училището на Американския балет, а това е официалното училище на Ню Йорк сити балет предложи програма, съставена от откъси от различни годишни концерти от последните три години. Това е училището, което Баланчин основава със стъпването си на американска земя с помощта на мецената, балетния историк и литератор Линкълн Кирстейн. И така, какво ни показаха?
Първо, “Циркова полка” в хореография на Джером Робинс за 48 малки госпожици, някои явно от подготовителните групи. Госпожиците бяха очарователни, забавни и вече с балеринско самочувствие, предвождани от своя Господин дресьор. Предисторията на тази “Циркова полка”. През 1942 година Баланчин получава покана от голям американски цирк да постави танц за 50 слона и 50 танцьорки за представление в огромния закрит стадион “Медисън Скуър гардън” в Ню Йорк. Американски мащаби! Музиката по молба на Баланчин е написал самия Игор Стравински.
Вторият номер, “In Creases” по музика на Филип Глас, хореография на Джастин Пек, солист и резидент-хореограф на Ню Йорк сити балет. Една сполучлива работа, съчетаваща класическата база, палците и модерните техники.
Трето, дуетът от “Агон” създаден от Баланчин през 1957 г. за Дайяна Адамс и първия чернокож класически танцьор Артър Митчел. Този дует се счита за един от върховете в Баланчиновото творчество, сложен, сдържано еротичен, изискващ майсторство и физическа разкрепостенност. Изпълнението на възпитаниците Савана Дърхам и ЛаЖеромени Браун заслужава отлична оценка.
Финалът “Шотландска симфония” на Феликс Менделсон. Този невероятно красив, коварно труден, таинствен и блестящ балет Баланчин създава през 1952 г., вдъхновен от видяното в Единбург, столицата на Шотландия, по време на първото европейско турне на Ню Йорк сити Балет. За първи път “Шотландска симфония” видях в Атина в древния амфитеатър Ирод Атикус в изпълнение на балета на Мариинския театър с виртуозната Татяна Терехова. И ето отново изпитах върховно удоволствие и радостта от това да си свидетел как ученици танцуват като истински артисти. Как без всякакви усилия се справят с невероятната скорост, с която хореографът е сътворил тези танци на неоромантизма. Трябва да отбележа изпълнителите на централните партии Мира Надон и Давиде Рикардо, както и солистката от симпатичното па де троа Кристина Хаджипетков.
Школа, стил, високи технически стандарти, артистичност и музикалност са задължителните показатели за хореографията на Баланчин. Така работят и учат в Училището на американския балет. Вместо вечните, изстъркани и банализирани квази па де дьо, представяни за класически еталони.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките: горе – Баланчин; долу – Мира Надон в „Шотландска симфония“; „Агон“
