22 май · Съгласни ли сте, че балетният репертоар на Софийската опера, Националния музикален театър, Балет „Арабеск“ и извънстолични оперни театри е ограничен? (Напишете накратко защо така смятате, ако не смятате – защо?)
73% Да, напълно съм съгласен
27% Не, не съм съгласен
Тази анкета беше инсценирана от IDANCENEWS преди два месеца и приключи с отговорите на 52 участника, от които 40 са съгласни и 12 несъгласни. Желателно беше да имаме кратко обсъждане на този голям проблем, обсъждане хвърлящо светлина не само върху балетния репертоар на столичните състави.
Преди да изкажем нашето становище, искаме да насочим вашето внимание към ситуацията какво място заемат балетните събития в сегашния културен живот в България. Място скромно сред общата панорама на новините, възпроизвеждани от другите творчески институти. Най напред искаме да внесем едно изключително важно уточнение! БАЛЕТ е тази част от многообразието на танцовото изкуство, която по някакъв начин е свързана с класическия танц. Непрестанно сме свидетели как някаква групичка, занимаваща се с изяви подходящи за дискотека, се наричат „балет“, вместо по правилното – „танцова група“, или „танцова формация“, или „танцов състав“.
Печатните медии, които редовно отразяваха балетни теми! Легендарният вестник „Народна култура“, по късно „Култура“ и последно „К“, завърши своя живот, непростително лишен от спонсорска поддръжка. Това е причината, която погуби и великолепното списание „АРТизанин“! С радост и одобрение посрещаме двете годишни издания на „Списание за танц“, авторитетна трибуна с високи професионални критерии.
Някои от причините, поради които балетът е далеч от вниманието и на електронните медии. Реалните събития не са много, за тях предстои да поговорим. У нас вече с години не са гостували известни чужди балетни компании. Съдбата на Международния балетен конкурс във Варна е неизвестна и съществува сериозна заплаха и той да премине в историята.
Но, да се върнем конкретно към нашата анкета. Репертоарът, това определя творческата физиономия на всеки балетен театър, неговото ниво, неговото място сред останалите. Съжаляваме, че нямаме възможността да отразим как живеят театрите във Варна, Русе, Пловдив и Бургас.
Балетът на Старозагорската опера или за по кратко БАЛЕТ СТАРА ЗАГОРА под ръководството на Силвия Томова за три сезона се превърна в хит на балетния живот у нас. Разнообразен и многолик репертоар включва задължителните класически заглавия като „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“, „Шопениана“ и „Спящата красавица“, чиято премиера поради пандемията е отложена. Освен класика, репертоарът включва произведения от наши и чужди хореографи, изградени върху съвременни теми, съвременен хореографски език, с експериментаторски дух. Всъщност, нищо учудващо, това са принципите на всеки репертоарен балетен театър по света. Но трябва да отбележим специалното внимание на Силвия Томова към представителите на българската хореография. Защото тук се крие своеобразието на всеки театър към своята национална идентичност. „Нестинарка“ нашата българска класика на композитора Марин Големинов в хореографската интерпретация на незабравимата Маргарита Арнаудова. Християн Бакалов – ярък представител на модерните танцови течения. Привличането на младия и надежден Филип Миланов. Това е само част от проектите на Силвия Томова, в които тя също се изявява като хореограф. Големият успех от гостуванията в София с „Гетото“ на италианския хореограф Марио Пиаца и „Дон Кихот“ в постановката на известния Аршак Галумян от берлинския Щатсбалет са свиделства за вярно избрания път на този извънстоличен балетен театър.
Столичните балетни театри!
Ще започнем с една констатация. Когато София беше с около милион жители, работният режим на театрите беше следният. Софийската опера седмично предлагаше 7 представления, понеделник – почивен ден, в останалите дни всяка вечер, в неделя и дневно. От тях задължително две балетни представления в седмицата, за месец общо 9. Музикалният театър също със седем представления за седмица на Голяма сцена и отделно в Камерната зала. Балет „Арабеск“ играеше всеки понеделник в София и с голям брой гостувания из страната и чужбина. Как е днес, когато София е двумилионна е известно. Причините са няколко, ще споменем само една от тях– значителният брой на намалените състави.
Балет „Арабеск“ въпреки, според нас, неправилното административно съединяване с Музикалния театър, работи активно за попълването на своя репертоар с нови произведения на свои утвърдени хореографи и нови, млади дебютанти, с привличането на гост- хореографи. Вероятно, споменатата административна реформа оказва известен негативен ефект върху единствената у нас компания за творчески търсения в съвременната хореография. Ще се радваме да чуем техния глас, винаги ще предоставим възможност да проследим техните проблеми.
Балетът на Музикалния театър! Последната самостоятелна балетна премиера е била преди 20 години. Преди всичко трябва да внесем пояснение за статута на този балетен състав, като част от спецификата на този театър. Балетните или танцови сцени са част от неговата продукция – оперети, комични опери, мюзикъли. Това се счита за главната задача на този колектив. Правилно или неправилно, но това е мнение, наложено откакто съществува този театър. Според жанра на театъра и самостоятелните балетни спектакли трябва да носят друг дух и характер. Някога балетният състав на този театър наброяваше 60 души, днес по наши сведения те са по малко от половината на тази цифра. И тук, тези теми заслужават да бъдат обсъдени.
И стигнахме до най невралгичната точка! Националният балет или Балетът на Софийската опера. Първият, най многобройният, най добре заплатения, с най добрите кадри. Репертоарът! Ограничен, небалансиран, остарял, несъвременен. Ръководството на балета и дирекцията изтъква като главен приоритет комплекта от класическите заглавия от 19 век, в които се споменават имената на Мариус Петипа, Лев Иванов, Александър Горски. Да, класическите заглавия са желани и очаквани от публиката. Те са мерило за професионалното ниво на всеки балетен театър. Те са основата на всеки репертоарен балетен театър. Обаче, не винаги заглавие от този репертоар може да се счита за еталон. Защото автентичната хореография най често е забравена, подменена с чужда намеса, най често неудачна, с недопустим волунтаризъм. „Редакция“ или „версия“ достойни да бъдат причислени като класически са рядкост дори и в най крупните театри по света. Как е у нас? Ще споменем, че този сегмент от репертоара отдавна е налице. Премиерите на по голямата част от него датират от 60 – 50 години, присъстват на сцената и днес, но крещяща е необходимостта те да бъдат опреснени в по добър театрален вид. Новопоявилите се „Баядерка“ и „Корсар“ не са добър пример. „Баядерка“ с неудачното сценично и костюмно оформление, а „Корсар“, към същите недостатъци, прибави липсата на разгърнатата класическа картина „Оживялата градина“ и с осакатена драматургия от неговия постановчик Елдар Алиев. Като резултат, неправилно избрания спектакъл за гастролите в Москва беше помлян от безпощадната местна критика. Живеем в 21-и век. Балетната класика на 20-и век също е основна за чуждите балетни театри, тя за разлика от предхождащата е автентична. Удачно беше включването в репертоара на балетите на Михаил Фокин и Игор Стравински „Петрушка“ и „Жар птица“, но те се играха много рядко? С успех нашите балетни артисти се справиха с балетите на Джордж Баланчин, Джером Робинс, Уйлям Форсайт, но и това премина в историята. Все още сме длъжници към някои знакови заглави от съчинителсвото на великите Джон Кранко, Кенет Макмилън, Юрий Григорович. Този списък може да бъде много дълъг, тези три имена са произволно избрани. Съвременни търсения – такива няма. Какви са съвременните заглавия на нашите национали. Полуфолклорният „Зорба гъркът“ с премиера преди четвърт век. „Кармен-сюита“, чиято първа поява на българска сцена е от 1969 г. в Балет „Арабеск“. Български произведения! „Българска токата“ и „Легенда за езерото“ след 2-3 представления изчезнаха безвъзвратно. Това е национален театър! Какво друго предлага менюто? Безвкусният посредствен спектакъл „Дамата с камелиите“, с подобни качества е и неотдавна появилата се „Кармина бурана“. Има ли спектакъл през последните сезони станал събитие? Има ли спектакъл през последните сезони, чийто автор- хореограф е класик на 20 век? Има ли български балет?
Какви са причините? Финансови, кадрови или недалновидна политика на ръководството?
Ако този материал е остро критичен, а той наистина е такъв, за да разберете причината, ви препоръчваме да надникнете за сравнение с изминалия път на Националния балет от близкото и по далечно минало. И да направите сравнение със сегашното състояние на известни чужди балетни театри.
Надяваме се дискусията да продължи!
Стефан Христов за IDANCENEWS