или ТУРНИРЪТ НА БОГИНИТЕ НА ТАНЦА
Създаден от Жюл Перо за четирите балерини от епохата на романтизма Мария Тальони, Фани Черито, Карлота Гризи и Люсил Гран. Място на действието е Лондон, 1845 година.
Всеки, който има интерес към балетното изкуство трябва да познава този уникат.
Малко история! Главните действащи лица! Хореографът Жюл Жозеф Перо (1810 – 1892) френски балетен артист и хореограф – един от малцината със своето творчество определили развитието на класическия балет. С неговото име са подписани балетите „Есмералда“, „Катарина“, „Фауст“ и според историческите свидетелства негов е големият принос „Жизел“ да се превърне в недостижим шедьовър и до днес. Авторът на музиката е композиторът Чезаре Пуни (1802-1870), според дебелите справочници той е рекордьорът съчинил 312 балета!
Изпълнителките! Мария Тальони (1804- 1884) най знаменитата от тях, узаконила танца на палци или, ако по ви харесва – пуанти, пресъздала образа на Силфидата. Карлота Гризи (1819-1899) първата Жизел. Фани Черито (1817-1909) свързваме с „Маркитантка“, а Люсил Гран (1819- 1907) е първата датска Силфида. Днес се прехласваме по техните изображения, нереални и тайнствени. В биографиите им срещаме по един мъж, изиграл решаваща роля, както в личния, така и в професионалния им живот. За Тальони това е нейният деспотичен баща Филипо, балетмайсторът на „Силфида“, превърнал дъщеря си в идеал за балерина. Карлота Гризи съпругата на своя учител Жюл Перо, безцеремонно го изоставя, увлечена по красавеца Люсиен Петипа, нейният първи Алберт. Впрочем, по малкият брат на Люсиен е Мариус, който ще издигне руския балет на небивала висота. И съпругът на Черито е нейният учител Артюр Сен – Леон. А Люсил Гран ще остане в историята със своята неблагодарност към своя величайш маестро Август Бурнонвил. Място на действието е Лондон – столица на могъщата Британска империя, където по това далечно време все още няма свой национален балет, но пък сдържаните англичани обичат и се възхищават от това прекрасно изкуство. Самата Кралица Виктория удостоява с вниманието си хоровода на четирите танцуващи дами , посещавайки едно от премиерните представления.
Този простичко наречен Танц на четирима, в случая е Танц на четирите и за онези далечни времена е било рядко събитие от този род, обеденило големи звезди от различни националности да излязат на сцената заедно. Тальони е дъщеря на севера и юга, таткото е италианец, а майката – шведка. Двете италианки са Гризи и Черито, и една датчанка – Гран. Задачата на Перо е била доста трудна, да представи всяка от тях в най добрата й светлина, всяка демонстрираща своето индивидуално майсторство. Това според сведенията, достигнали до нас е било свръхсложна задача и по други причини.. Неземни, въздушни създания на сцената, в действителност са били капризни, надменни, ревниви една към друга, егоцентрични в своето съперничество. Анекдотичен е споменът за причината почти да се провали това мероприятие. Как да бъде подреден редът на техните вариации? Най добрата по традиция танцува последна. Пред Тальони, както подобава, всички се прекланят и никой не оспорва нейното право по старшинство последна да бъдя тя. Но останалите три са почти връстнички и спорът е застрашителен. Тогава техният менаджер Бенджамин Ламли предлага хитър изход, всяка да обяви своята възраст и така, оказва се най млада е Люсил, едва с два дни по малка от Карлота, И така първата вариация се пада на Люсил, следвана от Карлота, а тя следвана от Фани и накрая последна е наистина божествената Мария. Първите представления са били четири, през 1847 са прибавени още две, вместо Люсил е се появява нова знаменитост, отново италианка. Това е Каролина Розати (1826-1905), прочула се по късно като първата Аспичия в триумфалния успех на Мариус Петипа в Санкт Петербург „Дъщерята на фараона“. Успехът на четирите велики балерини е бил колосален и още на следващата година 1846 Ламли предлага на Перо да създаде нов Pas de quatre този път наречен Pas de deeses или за нас Танц на богините или „Съдът на Парис“. Музиката отново е на Пуни, Богините са били само три: Тальони, Черито и Гран, четвъртата личност е била на премиера- виртуоз Артюр Сен-Леон (1821-1870), най сетне мъж в женската компания. Знаменателното, в разглеждания от нас „Pas de quatre“, че това е единственият достигнал до нас раритет, в който балерините са в собствените си роли, със собствените си имена. Своего рода – колективен автопортрет. Да не забравяме, че имало е още една балерина от това време богоравна на Мария Тальони, оспорваща идеала за балерина на романтизма. Това е австрийката Фани (Франциска) Елслер (1810-1884). Красива, темпераментна, блестяща на сцената, тя се превъплъщава в екзотични създания, привлекателни и страстни. Това е обратната страна на еталона създаден от Тальони, на фантастичните образи Елслер противопоставя земните, реални Есмералда, Катарина, Маргарита от „Фауст“ и знаменитата испанска „Качуча“ фокусирала нейните най силни качества.
Много от балетните шедьоври на 19. век са забравени, други, те са много малко продължават своя сценичен живот предавани от поколение на поколение. Тяхната непрестанна реанимация е щафетата от изпълнител към следващия подобен. И така техният първоначален първообраз е променен до неузнаваемост. Това е печалната история на балетната забрава.
Да се върнем към нашия обект на внимание „PAS DE QUATRE“ или разговор за неговата съдба в наши дни. Той е включен в репертоара там, където се играе балет. Но, никога не се доверявайте да го проследите в изпълнение на посредствени изпълнителки. За този дивертисмент са необходими първокласни балерини. Ако те са с бели одеяня, незнайно откъде се е появило това определение „шопенова пачка“ или „шопенка“, нима Шопен е бил шивач, знайте, че това е от бедност. Одеянията трябва да бъдат розови, със специална кройка.
Кога отново е възкръснал този шедьовър? 1936 е годината. Наивно е да мислим, че великите дивини са танцували точно така. За неговото възпроизвеждане може би съществуват някакви опорни точки, малки свидетелства, неизвестни за нас, освен няколкото литографии, изобразяващи груповите композиции. Всичко останало, главното тук е хореографията, тя е фантазия на въображението, създаваща илюзии за отминалите времена, Това се отнася не само за обсъждания от нас квартет, но и за другите опити да се реанимират балетните артефакти от историята.
За автор на реставрирането се счита Антон Долин (1904-1983)! Кратко за него. Англичанин, истинското му име е прекалено дълго. Класически танц изучава при бившата балерина от Мариинския театър Серафима Астафиева, заселила се в Лондон още преди революцията. Съвсем млад се включва в „Руските балети“, един от водещите солисти, толериран от Дягилев, който му дава руското име. Един от създателите на английския балет, с кариера и в САЩ. Партньор на Олга Спесивцева, Алисия Маркова, Алисия Алонсо. Но в дебелите справочници 1941 е годината, а не спомената по горе 1936. Тогава, ето това е интригата? Да добавим още едно съмнение. Освен американски и европейски балерини от най висока класа, „Pas de quatre“ е визитка на кубинските начело с Алисия Алонсо. И тук очевидното става явно. Хореографията, изпълнявана от екипа на Алонсо е доста, ама доста по различна. Лично аз предпочитам именно този вариант. Считам, че той ни дава по точно прозрение за онези велики романтички. Хореографията е по богата, по стилна, по близка на естетиката на романтизма. Наблюдаваме и нюансите в сценичното поведение, вежлививост, снизходителност и лека надменност една към друга.
Каква е загадката! Кой е първият възкресител? Казва се Кейт Лестър (1904-1993)! Англичанин, изучавал класика при Астафиева, Николай Легат и Михаил Фокин. Танцувал с Тамара Карсавина, Олга Спесивцева, Лидия Кякшт, Ида Рубинщайн. Свързан с различни компании от това време. Поставя „Pas de quatre“ през 1936, забележете! в компанията „Алисия Маркова – Антон Долин“! Всичко е ясно! Типична история за „редакциите“ в балетната история. И да спрем с разследването… И да не останем в дълг към Долин, нека да припомним, че той е известен с още един квартет, този път лично негова хореография – „Вариация за четирима“! Това е един великолепен дивертисмент за четирима танцуващи супергерои, прославящи виртуозния мъжки танц. Неотдавна се възхитих от четирима юноши, почти деца от Консерваторията на Анарела Санчес от малкия португалски град Лейрия. Те бяха просто невероятни предвождани от португалското чудо Антонио Казалиньо, днес златното момче от Варна 2018 е солист на Баварския балет в Мюнхен!
Накрая на нашата словесна екскурзия и няколко думи засъвременните изпълнителки. Дали танцуват по Долин или по Лестър, ние се възхищаваме на Алисия Маркова, Алисия Алонсо, Карла Фрачи, Ирина Колпакова, Наталия Макарова, Гилен Тесмар Ева Евдокимова, Лойпа Араухо, Галина Мезенцева, Уляна Лопаткина…
Благодаря за вашето внимание и търпение!
СТЕФАН ХРИСТОВ
Този материал е защитен от Закона за авторско право и неговото използване дори частично е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО!
На снимките: горе -Гризи, Тальони, Гран, Черито, литография от Шалон; долу – Алисия Алонсо; Ирина Колпакова, Галина Мезенцева, Габриела Комлева и Елена Евтеева; най долу – Алисия Маркова
