В нашата мила Родина изкуството наречено БАЛЕТ идва с голямо закъснение, известно е защо. Началото като национално явление е 22 февруари 1928 година, балетната пантомима „Копелия“, постановка Анастас Петров, спектакъл на Софийската опера. Но, недейте да мислите, че образци от това вълшебно изкуство не са били познати на публиката в София и провинцията, преди това знаменателно събитие – рождената дата на БГ БАЛЕТ.
Двайсетина години преди това, Европа и двете Америки – Северна и Южна, дори и далечна Азия са обхванати от треска, благодарение на триумфалните гастроли на Дягилевската компания „Руските балети“ и Балетът на Анна Павлова. Те, нито по късно появилите се „Романтичен балет“ на Борис Романов или Балетът на Ида Рубинщайн, са гостували у нас. България е била извън този експлозивен балетен бум – стимул за професионален и зрителски интерес. И все пак „епидемията“ от танци не ни е отминала.
Сигурно сте чували за зловещата година 1917, когато през октомври /по нов стил – ноември/ в Санкт Петербург, смятаната за могъща Руска империя се сгромолясва за една нощ. Из Европа започва да броди призракът на комунизма. Емигрантските вълни, панически бягащи от ужасите на последвалата Гражданска война, преминават и през България на път към благоденстващата Западна Европа. Сред емигрантите, наричани презрително „белогвардейци“ има и балетни артисти. Някои от тях са гостували в София и провинцията, представящи отделни концертни програми. В малката книжка „Из историята на българския балет“ изд. БАН 1981, Виолета Консулова – ерудиран балетен изследовател и критик, за съжаление рано напуснала ни, използвайки неголям брой източници е успяла да обхване тези гастроли. Днес разполагаме с нови сведения от специализираната чужда литература и можем да уточним липсващите факти.
Сред имената има доста неизвестни, това явно са били любители. Но има и респектиращи личности. Това са бивши поданици на Руската империя. Преди да се впуснем към тяхното разкритие, искам да ви запозная с един малко известен факт. На 25 юни 1878 година, само няколко дни след Освобождението, в Русе по това време най големия град по нашите земи, в хотел „Ислях-хане“ след представлението на драмата „Невянка и Светослав“ от Константин Величков, група руски офицери изпълняват „малък БАЛЕТ“. Това е първата балетна проява у нас. Аз, особено се гордея с този факт, причината е проста, аз съм русенец, макар че от 20 години не съм бил там. А вие не се учудвайте, че руските офицери са играли балет. В руските военни академии, както и в българските по царско време, танците са били задължителен предмет. За това, бъдещите военни кадри са били подбирани по ръст, отлично телосложение и красиви лица.
Но да видим кои са били първите танцуващи пратеници в периода с начало 1920 година. Ще започнем с Елизавета Андерсон и Александър Кочетовски от Московския Болшой театър. Андерсон е известна балерина със солиден солистичен репертоар. След гостуването си у нас тя се установява в Ню Йорк, където открива школа, посещавана от бъдещите големи звезди – Розела Хайтауер и Алисия Алонсо. Характерният солист Кочетовски е свързан и с Дягилевския балет, той е първият съпруг на Бронислава Нижинска и неин асистент. Следователно е зет на Вацлав Нижински и танцува в неговата трупа. От Болшой са брат и сестра Фроман – Маргарита и Макс. Маргарита е била една от водещите балерини и в Дягилевския балет. Към личността на Макс ще се върнем пак. Още една представителка от Болшой е гостувала продължително време у нас. Това е Викторина Кригер, прима балерина с блестяща техника. След това тя е поканена лично от Анна Павлова да се включи в турнето на нейната трупа в САЩ. Кригер остава вярна на своята родина и след големите си успехи се завръща в Русия, станала вече Съветски съюз и продължава да танцува в Болшой театър. Така, че Кригер е първата съветска балерина гостувала у нас.
Най крупната фигура на творец е безспорно Борис Князев, пребивавал продължително време в София. Той пристига с малка група, представящи по цялостни пиеси и привлича български изпълнители, след кратко обучение. Роден през1900 г. той пристига в София през 1921, съвсем млад, но със солиден творчески багаж. Той не е възпитаник на Императорските училища, професионалните си знания е постигнал в частни студии. След престоя си в София Князев се установява в Париж, където е партньор на гениалната Олга Спесивцева и за кратко време неин съпруг. Израства като авторитетен педагог, при него се усъвършенстват много звезди, сред които и легендарната френска балерина Ивет Шовире. както и киноактрисата Бриджид Бардо. Князев е прочут като създател на тренировъчната система „barre par terre“. В трупата на Князев, с която той се представя в София, работи Константин Черкас, възпитаник на петербургското Императорско училище. Ана Александрова, друг наш известен изследовател и критик в своя авторитен труд „Българският балетен театър“, цитира спомените на Сийка Илиева, една от българските участнички в спектаклите на Князев в София: “ С Князев и Черкас имахме няколко репетиции. Бяха ни показани много нови неща.“ След София пътят на младия солист преминава през Дягилевския балет, една от неговите успешни партии е Синята птица в „Спящата красавица“. След това в Париж той танцува в Гранд опера и достига до поста главен балетмайстор на Опера комик.
Сред тази пъстра панорама от личности, едно име блести най ярко. Тамара Карсавина, приживе станала легенда, прима балерина на Мариинския театър, главната звезда през цялата двайсетгодишна история на „Руските балети“. тя изнася единствен концерт в в София, в Народния театър през 1922 година. Това гостуване не е случайно. Известно време Карсавина живее в София със своя втори съпруг и техния син. Нейният съпруг е англичанинът майор Хенри Брюс по тва време на дипломатическа служба у нас. Тя организира за кратък период балетна школа за деца от издигнати семейства.
Споменатите гостувания през периода 1920-1922 запознават българската публика с едно ново изкуство, а според малкото сведения репертоарът им е макар и твърде косвено отражение на новите творчески завоевания на Дягилевския балет „Руските сезони“. За съжаление емигрантската вълна не се задържа у нас и отминава, търсейки по благоприятни хоризонти, материална сигурност и признание в културния живот на Запад. По това време Съветският съюз все повече затяга граничния контрол и през 1924 година напълно забранява напускането на страната.
Драги приятели, надявам е да не сте скучали. За тези, които са научили нещо ново ще продължа с руските балемайстори и педагози, внесли своята лепта в историята на българския балет, още преди преврата от 1944 година. Приятни дни ви желая!
Ваш Стефан ХРИСТОВ
На снимките: горе – ТАМАРА КАРСАВИНА в „Карнавал“ хореография Михаил Фокин; долу – Борис Князев и Маргарита Фроман
