Рудолф Хаметович Нуреев е роден на 17 март 1938 година във влака близо до Иркутск – умира на 6 януари 1993 г. (54 години) в Париж.
От бащина страна има татарски корени, баща му и дядо му са от провинция Уфа. Баща му Хамет Нуреев попада в редиците на Червената армия през 1925 година. През 1941 г. той воюва на фронта в редиците на артилерията. Преминал през всичките военни години, участвал в отбраната на Москва и настъплението към Берлин.
Малкият Рудолф още на 5 годишна възраст се влюбва в танцовото изкуство.
Започва да посещава часове в детския фолклорен ансамбъл и с голямо удоволствие изучава основите на танцовото изкуство, участва в концерти в болници, близки села и предприятия. Всички съседи и познати му се радвали и възхищавали. Баща му Хамет, който тъкмо се завърнал от фронта смята, че страстта му към танца е недостойна за мъж и искал синът му да стане инженер или лекар. Против волята на баща си и подигравките на връстниците си, той продължава да се занимава с балет.
На 11 години бива забелязан от Анна Уделцова – бивш член на известната трупа на Дягилев. Това, което тя забелязва у него, зле облеченото хлапе са качествата, способностите и невероятната отдаденост към танца. На 15-годишна възраст той успешно се изявява на сцената на Башкирски театър за опера и балет, а на 17 години отива в града на Нева, за да влезе в в легендарното Хореографското училище, носещо името на Агрипина Ваганова, с огромно желание и да продължи да развива таланта си. Той бил приет, въпреки съвсем неподходящата възраст за начало на сериозно постигане на тайните на класическия танц. Не само отдаден към танците, четял е много (Хемингуей, Драйзер, Зола), изучава френски и английски езици. Доста добре свири на пиано. Вера Костровицкая , една от най големите педагожки във Вагановското училище му казва, че го очаква или светло бъдеще, или голямо провал. През 1958 г. Рудолф Нуриев се дипломира и започва да работи в една от водещите балетни трупи в страната – Академичния Театър за опера и балет „С. М. Киров“, наричан за по кратко Кировски театър (сега възвърнал си историческото име Мариински). През следващите три години той изпълнява 14 различни роли в репертоара на театъра. Голям успех постига в централните мъжки партии в балетите „Баядерка“, „Дон Кихот“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, Жизел“, „Лауренсия“, „Гаяне“ и др., с което спечелва сърцата на много фенове с изключителните си умения – мек скок на нощен хищник, бързо въртене, драматична актьорска игра. За свой партньор го избира великата прима балерина – ассолюта Наталия Дудинская, танцува и с гениалната Алла Шелест, с Алла Осипенко, Ирина Колпакова, Нинела Кургапкина, Инна Зубковская, Любов Войшнис, Олга Моисеева, Алла Сизова, Ксения Тер-Степанова, практически с всички водещи балерини в Кировския театър.
През 1961 година Кировският театър за първи път излиза на западна сцена, предстоят гастроли в Париж и Лондон. В Париж Нуреев има сензационен успех в „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Сенките“ от „Баядерка“. На път за Лондон, преди да се качи заедно с цялата трупа в самолета, той е предупреден, че трябва незабавно да отпътува за Москва, Нуреев разбира, че това е началото на края и той е принуден да вземе светкавично решение да поиска политическо убежище във Франция. Скандалът е огромен, той е първият политически емигрант от Съветския съюз. Рудолф е обвинен за предател на родината си и е осъден задочно на 7 години затвор на „строг“ режим и конфискация на имуществото. Името му става табу и е заличен от историята на руския балет. Едва по времето на перестройката на Горбачов, на Нуреев е разрешено за кратко да посети родната си Уфа през 1987 г., за да се прости с умиращата си майка.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките Рудолф Нуреев“ долу: с Марго Фонтейн в „Маргарита и Арман“ хор. Фредерик Аштън, муз. Лист; със Соня Арова в „Лебедово езеро“
