По желание на наши читатели направих този препоръчителен списък, включващ видеозаписи на някои от знаковите спектакли от двайсетгодишната история на на „Руските сезони на Сергей Дягилев“ 1909– 1929г.! Днес правя актуализация с включване и на други творения на великите хореографи. Считам, че актуализацията трябва да обхване дейността им след 1929 г., след закриване на дягилевската антреприза.
Да се направи този списък е доста сложно, защото истински документирани записи, със сравнително добро качество не са често срещани. Голяма част от репертоара по една или друга причина е в забвение. Кратък сценичен живот, това засяга и някои произведения с високи качества, но сега няма да се впускаме в това разследване.
Предупреждавам, че няма да давам указания къде може да се намерят посочените по долу произведения. Моята задача е да насоча вниманието на интересуващите се, а те, ако имат интерес, да търсят начин как могат да се запознаят с посочените балети. И освен намиране на видео-свидетелствата може да се обърнете към литературни източници.
Хореографите са петима – Михаил Фокин, Вацлав Нижински, Леонид Мясин, Бронислава Нижинска и Джордж Баланчин.
МИХАИЛ ФОКИН:
Творчеството на гениалния хореограф Михаил Фокин е достигнало до нас благодарение на редактори, за които то е свещено. И за съжалени често срещаме и редактори безцеремонно го нарушащи.
„Шопениана“ или „Силфидите„, муз. Шопен. Съществуват няколко записа. За мен най точен и убедителен е този на Лондонския Кралски балет с Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев. Възобновяването е дело на Сергей Григориев – безсменен гл. режисьор на „Руските сезони“ и асистент на Фокин, и Людмила Чернишова една от видните балерини на тази трупа.
„Половецките танци“, муз. . Сцена от операта „Княз Игор“. Много често се играе като самостоятелно произведение.
„Шехеразада“, муз. Римски-Корсаков. Според мен този балет на Фокин е отдалечен от оригинала, жертва на капризите на изпълнителите на главната мъжка роля на Златния роб. Отново славата на Нижински не дава покой на безсъвестни следовници. Героизацията или неуместната рафинираност са неприемливи.
„Жар птица“, муз. Игор Стравински. Отново ще ви предложа изпълнението на споменатата по горе трупа. Англичаните са предпочели декоративното и костюмно оформление да бъде на Наталия Гончарова. Не толкова пищно и цветно като познатото на Александър Головин, но според мен именно при Гончарова хореографията е по релефна и открояваща се. Освен това при възобновяването те са ползвали консултациите на легендарната първа изпълнителка на Жар птица – Тамара Карсавина.
„Петрушка“, муз. Стравински. Балетът – мечта на великите балетни артисти. Съществуват записи с Рудолф Нуреев, Михаил Баришников и и други. В различните редакции разликите да доста големи. Не се удивляввайте! И феноменът на Вацлав Нижински – първият изпълнител на едноименната роля остава интригуващ и нерезгадан.
„Видението на розата,“ муз. Карл Мария фон Вебер, декор и костюми Лев Бакст. Този балет е мечтата на много знаменити балетисти. Но много малко от тях попадат в точната интерпретация, много малко ни дават представа с какво е покорявал в тази роля първият изпълнител Нижински. Лично аз съм бил удовлетворен само от французите Манюел Льогри и Никола Льо Риш.
„Карнавал“, муз. Роберт Шуман. И отново французите, отново Гранд опера. Там балета е бил възобновен от Николай Берьозов.
От балетите на Фокин извън репертоара на „Руските сезони“ трябвя да споменем танците от „Руслан и Людмила“, муз. Глинка. За мен двете сюити са истински шедьоври. И „Градините на Наина“ създадена на базата на класическия танц, който Фокин виртуозно владее и като контраст характерната сюита в „Царството на Черномор“ с кулминация Лезгинката – истински бисер.
ВАЦЛАВ НИЖИНСКИ:
„Следобедът на един фавън“ муз. Клод Дебюси. Отново срещаме редица знаменитости. За мен преди всички е пак Никола Льо Риш в ролята на самия Нижински. Този балет никога не е отпадал от репертоара на западните балетни компании.
„Пролет свещена“ муз. Стравински. Има редица сполучливи записи. Възстановен от Милисент Ходзън и Кенет Арчър.
„Игри“, муз. Дебюси. Възстановен от Ходзън и Арчър. За мен този балет на Нижински представлява най голям интерес.
ЛЕОНИД МЯСИН: (на Запад Massine): Мясин живял дълги години след края на „Руските сезони“ сам е възстановил своите балети и е успял да ги кинодокументира. След смъртта на Леонид с разпространението на неговите балети се занимава неговия син Лорка.
„Парад“ муз. Ерик Сати, сценично оформление и костюми Пабло Пикасо. намира се много трудно, но е много интересно.
„Тривърхата шапка“ муз. Мануел де Файя. Завеса, Декори и костюми Пабло Пикасо. Отличен запис на Гранд опера с Аньес-Мари Жило и истинския испанец Хосе Мартинес.
„Пулчинела“, муз. Стравински.
„Фантастичното дюкянче„, муз. Росини – Респиги.
Извън „Руските сезони
„Прекрасният Дунав“, муз. Щраус-син и Ланер (в обр. на Дезормие)
След „Руските сезони“
Трите хореосимфонии, представляващи голям интерес:
„Предзнаменования“, муз. Чайковски.
„Хореартиум“, муз. Брамс.
„Фантастичната симфония“, муз. Берлиоз.
и едно от най популярните творения на Мясин „Парижко веселие“, муз. Офенбах.
„Испанска фиеста“муз. Римски Корсаков. Заснета с участието на самия Леонид Мясин и големите руски звезди от емигрантското поколение: Тамара Туманова, Александра Данилова, Андре Еглевски.
БРОНИСЛАВА НИЖИНСКА:
„Свадебка“ муз. Стравински, декори и костюми Наталия Гончарова. Съществуват няколко записа. Този балет е моя голяма слабост.
„Синият влак“ муз. Дариус Мийо, завеса Пабло Пикасо, костюми Габриел (Коко) Шанел. Запис на Гранд опера с Никола Льо Риш и Клотилд Вайе.
„Кошутите“, муз. Пуленк, съществуват съвременни качествени записи.
след „Руските сезони“
„Болеро“, муз. Равел. Има съвременни записи. Освен огромната червена маса на сцената, заимствана по късно от Бежар в неговото „Болеро“, спектакълът е интересен.
ДЖОРДЖ БАЛАНЧИН: тогава все още Жорж.
„Песента на славея“, муз. Стравински. Възстановен от Милисънт Ходзън и Кенет Арчър.
„Аполон Мусагет“ по късно само „Аполо“, муз. Стравински. Съществуват няколко записа, сред тях и запис с Баришников.
„Блудният син“ муз. Сергей Прокофиев. За мен сред няколкото записа се открояват два, с Баришников и Карен фон Аролдинген, и с Никола Льо Риш и Аньес-Мари Жило.
Баланчин е най младият от всички свои колеги – хореографи. Поставил общо десет балета за дягилевската антреприза, по късно той работи в Западна Европа и създава явлението Американски балет в световната култура. Затова на него ще бъде посветен друг списък.
Не случайно споменавам преди всичко Балета на Гранд опера и Лондонския Кралски. На Запад тези и други балети от репертоара на Дягилевския балет „Руските сезони“ са били с постоянен сценичен живот. В Русия много по късно започнаха да се интересуват от тези съкровища, въпреки това някои от споменатите по горе заглавия и досега не са играни.
Ще продължим тази тема, с препоръчителен списък за балетни записи за следващите години, за нови имена, за нови заглавия.
СТЕФАН ХРИСТОВ
на снимките: горе – „Свадебка“на Бронислава Нижинска; долу – „Тривърхата шапка“ на Леонид Мясин; „Видението на розата“ на Михаил Фокин; Следобедът на един фавън“ на Вацлав Нижински
