29 -ият Варненски балетен конкурс няма да се състои. Причината – баналната липса на финансови средства. Аз съм един, сигурно вече от малкото, свидетели на Балетна Варна още от първия конкурс 1964 година. Знам доста неща от неговата предистория и история. Създаден, заедно с предшестващия оперен конкурс, като нашия отговор или в подражание на Московския конкурс за музиканти „Чайковски“ от 1958. Да, тогава така беше, когато гръм удари в Москва, ехото достигаше в София. Създателят, основателят на такива големи културни събития от международен характер, особено с предполагаемо участие на представители от капиталистическите страни, можеше да бъде само Партията- БКП, заедно с правителството. Това, че Емил Димитров е негов създател, основател е съвсем заблуждаващо, това по тези времена не можеше да бъде възможно. Да, имало е хора обединени от идеята да се осъществи Балетен конкурс във Варна. Да ги назовем поименно. Любомир Горанов, същият, който осъществи идеята „Арабеск“, Йордан Киндалов генерален директор на Българска концертна дирекция, огромната заслуга на Стефан и Галина Йорданови – балетмайстори на Варненската опера, партийната и административна власт на град Варна. Тогава беше взето решението Варна и околностите да станат център на международен туризъм. Емил Димитров е бил назначен за негов директор. Да, истината е, че той успя да удържи кораба, тоест конкурса в бурното море на финансовата нестабилност, след настъпилите промени от 1989 г. Вината на държавата, в лицето на бившата министърка на културата Елка Константинова е, че тя подари на Фондацията на Емил Димитров Варненският конкурс, тоест конкурсът стана частен!
За мен днешното съобщение, че конкурсът е в колапс не е изненада. това е предизвестен край. Реформи, реформи и реформи бяха необходими. Днес прочетох друго съобщение, относно Международния конкурс в Хелзинки от 1 до 8 юни 2020 г. Програмата е идентична с Варненският и всичко минава за 8 дни, така е по всички конкурси. А нашият е 15 дневен. Другият проблем във Варна беше съставът на международното жури, едни и същи, неизвестни персони. Защо трябваше винаги да бъде председател Владимир Василиев, има толкова много известни балетни дейци, разпознаваеми в балетния свят. А вечния, пет пъти представляващ САЩ – Елдар Алиев от Владивосток. Защо например не беше поканен Михаил Баришников? И още много и много други проблеми, необходими да бъдат актуализирани.
Варненският балетен конкурс е с богата история, но отдавна неговата слава е помръкнала. Някога това беше нашият прозорец към света, тук видяхме големи изпълнители, някои от тях гениални, тук станахме свидетели на великите имена в хореографията на 20-и век. Съжалявам и съжалявам, но за мен това не е изненада.
СТЕФАН ХРИСТОВ