Хореографът – постановчик за подхода към шедьовъра на романтичната хореография.
Балет на Адолф Адан в две действия.
Либрето: Теофил Готие и Жюл-Анри Вернуа дьо Сен-Жорж
Хореография: Жан Корали, Жюл Перо, Мариус Петипа
Хореограф- постановчик: Алексей Ратмански
Сценограф и художник на костюмите: Роберт Пердзиола с използване на ескизите на Александър Бенуа.
Художник осветление: Марк Стенли
Диригент-постановчик: Павел Клиничев
Асистент хореограф – Татяна Ратманска
Автор: АЛЕКСЕЙ РАТМАНСКИ
Да поставя „Жизел“ в Болшой театър – това е такъв шанс, който не бих искал да изпусна. „Жизел“ създадена през 1841 от Теофил Готие, Анри Сен-Жорж, Адолф Адан, Жан Корали и Жюл Перо, аз мога да сравня с взрив на вулкан, напълно променил ландшафта. Твърде много в нашето балетно изкуство е основано на откритията на „Жизел“. За щастие, от постановките през ХIX век са запазени много материали – ескизи, /клавирни/ репетитори, нотации. Всеки нотиран старинен балет живо ме интересува. Нотацията фиксира езика, който сега е силно трансформиран. Този език притежава голяма художествена ценност. За мен беше интересно да го прочета и да се потопя в историята.
Нашата „Жизел“ има няколко документални източници., от тях най важните са два комплекта нотации: на френския хореограф Анри Жюстаман – това е средата на XIX век, и на режисьора на петербургската балетна трупа Николай Сергеев – това е самото начало на ХХ век. Те се отличават една от друга и заедно с това произлизат от един източник, според мен. Някои неща при Анри Жюстаман много ми харесват – и мизансцените, и характеристиката на действащите лица, и мотивировката на техните действия. В неговата нотация те са описани с подробностите на киносценарий. Нотацията на Николай Сергеев като план на пантомимата е по малко подробна и поетична, но тя е запазила хореографията на постановката на Императорските театри. Да, тази хореография се е променяла с течение на времето. Но при всичките трансформации тя остава в основата на отечествените, и западните версии. Затова главната идея на моя подход към „Жизел“ – да съживя нотацията на Николай Сергеев с помощта на Анри Жюстаман.
По съвършено очарователен начин според нотацията на Жюстаман, Жизел е много жизнена в първо действие, тя не е полумъртва, болна, бледна, с такъв аристократичен вид леко разглезена девойка, която не трябва да работи и заедно с това с пълна сила постоянно танцува. Тя е съвършено жизнена, с живи реакции много спонтанно момиче. Постоянно спори със всички, с майка си. Разбрала за измяната на Алберт, тя не се крие в своята спалня, покрила се с възглавницата, а разблъсква тълпата, иска обяснение. Силата на нейния характер и спонтанност се проявяват и във второ действие. От нотацията на Жюстаман ние също вземаме ефектната композиция на кръста. Той е съставен от вилисите, символически завършващ преобразяването на Жизел на една от тях. Кръстът се появява в разказа на Берта за вилисите, като напомняне за гроба, за смъртта, в построяването на кордебалета и ние почувствахме необходимост да ги възстановим. За мен също е важен финалът. Той не е такъв, като във версията на Петипа и в нотацията на Сергеев, където всичко завършва със смъртта на Алберт на гроба на Жизел. При нас Жизел прощава на Алберт, освобождава го и съединява с Батилда. Външният облик на нашата „Жизел“ е съвършено класически, това е прекрасна тънка стилизация на декорите и костюмите на Александър Бенуа, със свое съвремено виждане и вкус възпроизведени от блестящия худоник Роберт Пердзиола. Аз не бих нарекъл нашата работа реставрация на хореографския текст, защото се налагаше понякога да правим избор между много различни варианти. Все пак това е нова хореографска версия с използване на исторически материали. Това е формулировката, която допада на всички, защото тя съответства на действителността. Убеден съм, че техниката не прогресира, няма такова нещо в балетното изкуство. Тя се видоизменя. И някои ценности, много красиви комбинации, в необичайни ракурси, колосални скокове с прегъване на корпуса, които порано много леко изпълнявани от артистите, са изчезнали, защото ние сме изгубили ключа към тях. Но те могат и трябва да бъдат върнати. Ние активно използвахме пантомимния език, мимиката. Пантомимата по обем е в количеството като в традиционните версии, но е наситена с повече жестове.
Подготвил: Сергей Конаев
Превод: Стефан Христов
Хореографът – постановчик за подхода към шедьовъра на романтичната хореография.
Балет на Адолф Адан в две действия.
Либрето: Теофил Готие и Жюл-Анри Вернуа дьо Сен-Жорж
Хореография: Жан Корали, Жюл Перо, Мариус Петипа
Хореограф- постановчик: Алексей Ратмански
Сценограф и художник на костюмите: Роберт Пердзиола с използване на ескизите на Александър Бенуа.
Художник осветление: Марк Стенли
Диригент-постановчик: Павел Клиничев
Асистент хореограф – Татяна Ратманска
Автор: АЛЕКСЕЙ РАТМАНСКИ
Да поставя „Жизел“ в Болшой театър – това е такъв шанс, който не бих искал да изпусна. „Жизел“ създадена през 1841 от Теофил Готие, Анри Сен-Жорж, Адолф Адан, Жан Корали и Жюл Перо, аз мога да сравня с взрив на вулкан, напълно променил ландшафта. Твърде много в нашето балетно изкуство е основано на откритията на „Жизел“. За щастие, от постановките през ХIX век са запазени много материали – ескизи, /клавирни/ репетитори, нотации. Всеки нотиран старинен балет живо ме интересува. Нотацията фиксира езика, който сега е силно трансформиран. Този език притежава голяма художествена ценност. За мен беше интересно да го прочета и да се потопя в историята.
Нашата „Жизел“ има няколко документални източници., от тях най важните са два комплекта нотации: на френския хореограф Анри Жюстаман – това е средата на XIX век, и на режисьора на петербургската балетна трупа Николай Сергеев – това е самото начало на ХХ век. Те се отличават една от друга и заедно с това произлизат от един източник, според мен. Някои неща при Анри Жюстаман много ми харесват – и мизансцените, и характеристиката на действащите лица, и мотивировката на техните действия. В неговата нотация те са описани с подробностите на киносценарий. Нотацията на Николай Сергеев като план на пантомимата е по малко подробна и поетична, но тя е запазила хореографията на постановката на Императорските театри. Да, тази хореография се е променяла с течение на времето. Но при всичките трансформации тя остава в основата на отечествените, и западните версии. Затова главната идея на моя подход към „Жизел“ – да съживя нотацията на Николай Сергеев с помощта на Анри Жюстаман.
По съвършено очарователен начин според нотацията на Жюстаман, Жизел е много жизнена в първо действие, тя не е полумъртва, болна, бледна, с такъв аристократичен вид леко разглезена девойка, която не трябва да работи и заедно с това с пълна сила постоянно танцува. Тя е съвършено жизнена, с живи реакции много спонтанно момиче. Постоянно спори със всички, с майка си. Разбрала за измяната на Алберт, тя не се крие в своята спалня, покрила се с възглавницата, а разблъсква тълпата, иска обяснение. Силата на нейния характер и спонтанност се проявяват и във второ действие. От нотацията на Жюстаман ние също вземаме ефектната композиция на кръста. Той е съставен от вилисите, символически завършващ преобразяването на Жизел на една от тях. Кръстът се появява в разказа на Берта за вилисите, като напомняне за гроба, за смъртта, в построяването на кордебалета и ние почувствахме необходимост да ги възстановим. За мен също е важен финалът. Той не е такъв, като във версията на Петипа и в нотацията на Сергеев, където всичко завършва със смъртта на Алберт на гроба на Жизел. При нас Жизел прощава на Алберт, освобождава го и съединява с Батилда. Външният облик на нашата „Жизел“ е съвършено класически, това е прекрасна тънка стилизация на декорите и костюмите на Александър Бенуа, със свое съвремено виждане и вкус възпроизведени от блестящия худоник Роберт Пердзиола. Аз не бих нарекъл нашата работа реставрация на хореографския текст, защото се налагаше понякога да правим избор между много различни варианти. Все пак това е нова хореографска версия с използване на исторически материали. Това е формулировката, която допада на всички, защото тя съответства на действителността. Убеден съм, че техниката не прогресира, няма такова нещо в балетното изкуство. Тя се видоизменя. И някои ценности, много красиви комбинации, в необичайни ракурси, колосални скокове с прегъване на корпуса, които порано много леко изпълнявани от артистите, са изчезнали, защото ние сме изгубили ключа към тях. Но те могат и трябва да бъдат върнати. Ние активно използвахме пантомимния език, мимиката. Пантомимата по обем е в количеството като в традиционните версии, но е наситена с повече жестове.
Подготвил: Сергей Конаев
Превод: Стефан Христов
на снимките: сцени от спектакъла в Болшой театър в ролите на Жизел и Алберт са Олга Смирнова и Артемий Беляков, в Селско па де дьо Даря Хохлова и Алексей Путинцев
